Предизвикателствата на Китай към Запада

Конгресът на Китайската комунистическа партия в Пекин е истински крайъгълен камък. Докато Си Дзинпин навлиза във втория си мандат, предизвикателството на Китай към Запада става все по-очевидно. Има все по-силна увереност сред официалните лица в Пекин, граничеща с арогантност, че Китай е във възход, а Западът - ами запада. Китайското предизвикателство към Запада е на три фронта: идеологическо, икономическо и геополитическо, коментира анализаторът по международна политика на Financial Times Гидиън Рахман.

От гледна точка на идеите лидерите на Комунистическата партия все повече се стремят да отхвърлят западния либерализъм. Президентът Си Дзинпин и колегите му твърдят, че еднопартийното управление работи добре за Китай – и би трябвало да продължи така и в бъдеще.

Дълго може да се обсъжда идеята, че „Китайският модел“ може да бъде прокаран в останалата част на света – като алтернатива на разпространението на демокрацията от САЩ. Точно както финансовата криза от 2008 г. удари надеждността на западните икономически идеи в Китай, по същия начин победата на Доналд Тръмп и разцепването на ЕС улесниха китайските лидери в пренебрегването на западните политически практики.

Мнозина китайски интелектуалци все още гледат към Запада като към модел на политическа свобода. Но както един либерален академик казва миналата седмица: „Истински проблем за нас е, вътре в Китай, че Западът изглежда толкова слаб“.

Вместо да се придвижи напред към демокрация, Китай все повече ограничава политическата свобода – с репресии срещу дисиденти и защитници на човешките права, по-стриктен контрол върху медиите и официални кампании срещу западното влияние и идеи. Американските интернет групи – Google, Facebook и Twitter – остават забранени в Китай, блокирани от „Великата защитна стена“.

Преди на Запад бе общоприета мъдрост, че Китай ще платят тежка икономическа цена за ограничаването на свободата на изразяване и че тази цена ще расте, докато Китай се опитва да се придвижи от производството с ниски разходи към икономика на знанието.

Но Китай става все по-уверена, че може да комбинира строг политически контрол с продължителен бърз икономически растеж и технологични иновации. Икономиката се разраства с 6,9% годишно – забележително за икономика със средни доходи, която в момента е или на първо, или на второ място по големина в света в зависимост от изчисленията. 

По-важното от суровите данни за растежа е успехът на Китай в новата икономика и в най-съвременните технологии. Китайците посочват, и то със заслужена гордост, факта, че икономиката изпреварва САЩ и Европа в технологиите за мобилни плащания. Китай постигна по-бърз напредък към „безкешово общество“ от повечето развити икономики на Запад. Нещо обикновено е за китайските потребители да плащат за малки неща, като храна от улични будки, с мобилните си телефони. Alipay и WeChat Pay – най-използваните системи за мобилни плащания, са се превърнали в символи на китайските иновации. И държавният, и частният сектор са убедени, че предстоят множество пробиви през следващото десетилетие в редица сфери, включително роботика, дрони, зелени технологии и изкуствен интелект.

Нарастващата сложност на китайската икономика ще оспори допускането на Запада, че американските и европейските компании могат да продължат доминират във високотехнологичната икономика, оставяйки Китай да се фокусира върху по-долния край на веригата на стойността. Превръщането на Китай в основен износител на капитал означава още, че тези компании неизбежно ще засилят присъствието си като собственици на физически и интелектуални активи на Запад.

Глобалните инвестиции на Китай имат и стратегически последици, които ще оспорят господството на международната политическа система. Няколко последователни американски правителства разгърнаха военноморските си сили, за да сдържат амбициите на Пекин към океаните на изток от Китай, който обаче се фокусира все повече върху земите на запад. Изключително прокламираната инициатива „Нов път на коприната“ е отчасти опит за развитие на нови пазари за Китай из Евразия – с инфраструктурни връзки из Централна и Източна Азия към Европа и Африка. Двайсет китайски града сега са свързани с Европа чрез директни железопътни линии, а обемът товар, изпратен по този начин, се е увеличил пет пъти от 2013 г. насам.

Развиващият се интерес на Китай към Евразия има значителни стратегически последици. Индийското правителство се тревожи, че Китай го заобикаля с инфраструктурни проекти, които имат ясни военни последици, например пристанищата, които Китай изгради в Пакистан и Шри Ланка. Железопътните и морски връзки на страната ще ѝ помогнат да си гарантира и енергийни доставки от Близкия изток.

Крайната амбиция на „Новия път на коприната“ е да превърне евразийска земя в икономически и стратегически регион, който ще се конкурира – и в крайна сметка ще задмине – евроатлантическия регион. Външни наблюдатели, които са се изкушавали да отхвърлят тази амбиция, може би трябва да се замислят, че Китай вече е най-големият търговски партньор на Германия.

Въпреки цялата пищност на речта на Си Дзинпин от миналата седмица, публичната реторика на китайския лидер все още е сравнително скромна и внимателна. Но макар че президентът Тръмп все още не си е намерил съперник в бомбастичната си реторика, основната визия на американския лидер за страната му сега изглежда малка и назадничава в сравнение с грандиозните амбиции на президента Си Дзинпин за Китай.