Източна Европа – икономическият тигър с лоши политически навици

Забравете за момент политиката и погледнете развитието на икономиката, пише в анализ европейското издание Politico, посветен на пътя на Източна Европа към ЕС. Държавите в този регион са лош пример за демокрацията и върховенството на закона, но пък развитието на икономиките им е за пример, отбелязва изданието.

В Румъния например ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2017 година се очаква да бъда 6,4%. С по-бърз икономически растеж спрямо другите държави в Западна Европа могат да се похвалят и Полша, Чехия и Унгария.

От 12 държави в ЕС с увеличение на БВП с повече от 3%, девет са от бившия социалистически блок или от региона, включително и България, където икономическият ръст е от 3,8% по данни на Европейската комисия.

Откриват се магистрали, модернизират се сгради и чуждите инвестиции валят. Безработицата е на едно от най-ниските нива в Европа, което подкрепя вътрешното потребление, пише още Politico.

Даже ниската безработица започва да се превръща в проблем в някои от държавите – в Унгария например има липса за кадри за някои сектори и „внасят“ работна сила от Украйна. (Това се случва и за някои икономически области в България – например в туризма – бел. ред.).

Този икономически бум дава право на местните лидери да искат по-голяма тежест в ЕС. Унгарският премиер Виктор Орбан например коментира, че Източна Европа е допринесла за укрепването на ЕС повече от очакванията през 2004, когато по-голямата част от Източния блок влезе в общността.

„Това е най-бързоразвиващият се регион на ЕС и без него едва ли ще можем да говорим за европейски растеж днес“, казва Орбан. Затова и настоява регионът да има глас при дискусиите за бъдещето на ЕС.

И въпреки че се се развива с бързи темпове, икономиката на Централна и Източна Европа все още има малък дял от икономиката на ЕС.

Реално икономическият подем в Източна Европа е пряко свързан с укрепването на Западна – основно Германия, което увеличи износа от региона, създаде нови работни места, а заради ниската цена на труда – привлече и инвеститори.

„Бумът в еврозоната и Германия доведе до бум в Централна и Източна Европа“, признават икономистите в PKO, най-голямата частна банка в Полша. Експертите обаче посочват, че ЦИЕ има по-голям потенциал за развитие, за увеличаване на продуктивността на труда.

Икономическата експанзия на Централна и Източна Европа обаче може да се окаже и проблем – БВП расте много бързо за кратък период и това повдига въпроса доколко устойчив е този ръст, коментират анализатори. Особено на фона на липсващите публични инвестиции. Правителствата в този регион харчат много, но за програми, които се харесват на избирателите, това води до натиск върху бюджета.

Например в Полша беше приет закон за допълнителни семейни добавки и намаляване на възрастта за пенсиониране, а в Унгария раздаваха ваучери за пенсионери, повишени са детските добавки и се отпускат грантове за семейства, които искат да закупят собствено жилище. През 2017 г. Румъния пък увеличи с двуцифрено число заплатите на работещите в държавния сектор.

В същото време инфраструктурните проекти се финансират основно с пари по Кохезионната политика. Проекти, които подпомагат модернизацията на икономиката – също.

Всъщност европейските фондове са значителна част от инвестициите в тези държави – в Полша от ЕС идват повече от половината инвестиции в периода между 2014 и 2017 г. В Румъния европейските фондове са 60% от публичните разходи.

В региона обаче не се притесняват от този факт. Виктор Орбан е категоричен: „Ако ЕС не отпуска финансиране, ще се обърнем към Китай“. Той е уверен и че към 2030 г. основните донори в европейския бюджет ще бъдат Германия и страните от Вишеградската четворка – Полша, Чехия, Унгария и Словакия.