Ще загуби ли Йенс Вайдман битката за ЕЦБ още преди да е започнала?

По всички неписани правила на Европейската централна банка (ЕЦБ) следващият президент на институцията трябва да е гуверньорът на Бундесбанк Йенс Вайдман. Мандатът на Марио Драги изтича през 2019 година и е ред Германия да поеме управлението на централната банка на еврозоната, пише Politico.

Но Йенс Вайдман не е особено харесван в южните страни от валутния съюз. Италианското правителство, независимо кой ще го оглави, едва ли ще си спести своите непрекъснати критики срещу прекалено стриктното спазване на фискалните правила на ЕС.

Засега Франция е дискретна в реакциите си, макар че официални източници вече коментират, че Париж няма да бъде нещастен, ако се появят други кандидати за поста. Все още не е ясно какви са плановете на френския президент Еманюел Макрон и дали той няма да се откаже от близкия сътрудник на Меркел в полза на собствения си кандидат - гуверньорът на Френската централна банка.

За Франсоа Вилерой де Гало обаче е пречка фактът, че друг французин - Жан-Клод Трише, управляваше институцията от 2003 година до 2011 година.

Вероятно това означава, че за Вайдман не всичко е загубено, пише още европейското издание в своя анализ на ситуацията.

Още от самото си влизане в ЕЦБ през 2011 година Вайдман е сериозен критик на действията на Марио Драги и особено по отношение на мащабната програма по изкупуване на ценни книжа, позната като количествени облекчения. Сега много държави са любопитни как германецът ще наследи Драги, чиято политика реално спаси еврозоната, коментират източници в ЕК пред Politico.

Самият Вайдман, а и в Германия като цяло, се придържат към линията, че е прекалено рано да се говори за наследника на Марио Драги. "Всяко обсъждане е преждевременно и вредно за институцията", гласи коментар от Бундесбанк, изпратен до изданието.

Европейските държави и централните банкери неофициално обаче имат друго мнение - състезанието вече е започнало и още от миналата година Вайдман се е заел сериозно с кампанията си, дори е смекчил тона на критиките към политиката на ЕЦБ.

Когато и ако Вайдман се кандидатира за председател на ЕЦБ, това ще предизвика доста сътресения, пише още в анализа на Politico. Той не просто е против количествените облекчения, но настоява и за по-бързо прекратяване на програмата, отколкото централната банка прави в момента. Германецът настоява и за повече реформи в еврозоната, стриктно спазване на европейските фискални правила и критикува банкови системи, които все още не са изчистили проблемите си - например италианската.

Германия има и други ходове, ако реши да търси по-консенсусна фигура. Например Клаус Реглинг, който в момента управлява Европейския стабилизационен механизъм (ESM), ще свърши добра работа.

Участници в създаването на ЕЦБ неофициално коментират, че ЕЦБ всъщност е създадена по подобие на Бундесбанк, седалището й е във Франкфурт, а еврото е програмирано да бъде толкова силно, колкото беше германската марка. Това би трябвало да е достатъчно и Германия никога да не управлява структурата, неофициално коментират източници на Politico.