Огромните търговски излишъци на Германия са бреме за партньорите ѝ в ЕС

Има и още: чрез използването на част от миналогодишния търговски излишък от грубо 300 млрд. долара чрез директни инвестиции в останалите страни от ЕС, Германия ще стимулира икономическия растеж и заетостта в други държави, ще реши проблема със свиващата се работна сила и ще коригира преливащата си външнотърговска сметка.

Не е изненада, че поведението „всеки сам за себе си“ доведе до възраждане на национализма,отчуждаването от европейския проект и увеличаването на популярността на слогани от типа „Моята страна на първо място“.

Намаляващата подкрепа за коалицията на Меркел

Германското догматично налагане на фискална политика за съкращения върху пострадали от рецесията европейски страни и плашещото справяне на страната с гръцката криза са болезнени примери за абсурдни и безчувствени политики. Това също даде тласък на евроскептичните политически движения.

Последната капка беше опитът на Берлин да стовари създадения от самата нея неудържим имиграционен проблем върху останалите страни от ЕС. Това, което наблюдаваме в момента, е правилото, че всичко се връща. Лошото управление на европейската икономика и пагубните имиграционни грешки доведоха до ескалиращите германски политически кризи.

Консервативният съюз на германския канцлер Ангела Меркел с баварския Християнсоциален съюз (ХСС) се разпада. Според актуални социологически проучвания от миналата седмица обединението се подкрепя от едва 29% от избирателите – рекордно ниска стойност и понижение от един процентен пункт от предишното допитване от юли. Коалиционният партньор на консерваторите Германската социалдемократическа партия (ГСДП) запазва рекордно ниската си подкрепа от 18%. Това означава, че само 47% от германците са готови да гласуват за настоящата коалиция.

Особено сериозно е положението при ХСС, която два месеца преди изборите в родната си Бавария на 14 октомври има рейтинг от 39% и изглежда почти сигурно, че ще загуби контрола върху регионалния парламент.

Нова криза – по всяка вероятност с фатален край, може да избухне всеки момент.

Меркел продължава да настоява за „европейско решение“ - което не съществува, на упорития проблем с миграцията, който тя създаде. Нейният опонент – вътрешният министър Хорт Зеехофер и лидер на ХСС, иска радикално и бързо „национално решение“, тъй като съседните страни Италия и Австрия не искат да съдействат от страх да не се окажат притиснати с мигранти, които Германия има намерение да изгони.

Това, което не достига в момента, е германско ръководство, което е дълбоко отдадено на европейския проект, какъвто беше случаят с предишни канцлери като Конрад Аденауер, Хелмут Шмит и Хелмут Кол, които помогнаха да се възстанови европейското помирение и поставиха Европа на пътя на общата валута.

При сегашното си управление Германия е отслабена и дълбоко разединена държава. Нейните прекомерни и засега най-големи в света търговски излишъци са бреме за нейните партньори в ЕС. Нейните икономически политики не благоприятстват за стабилността, растежа и създаването на работни места в паричния съюз и отвъд него.

Остава ни да се надяваме, че следващото поколение германски лидери ще разбере, че в техен интерес е да управляват една по-балансирана икономика, която ще стимулира споделения просперитет на ЕС като цяло.