Петролната индустрия и „зеленото“ бъдеще

Налагането на възобновяемите енергийни източници, постепенната глобална електрификация, загърбването на твърдите изкопаеми горива, използването на водород за съхранение на електроенергия, разработването на мащабни проекти за пренос и съхранение на природен газ и пренасочването на енергийните компании към нови зелени технологии като че ли предначертават бъдещето на петролната индустрия.

Петролният стратег на Bloomberg Джулиан Лий поглежда напред във времето, за да разбере съдбата на петрола, позовавайки се на актуални статистически данни и глобалните тенденции в световния енергиен пазар. 

Когато става въпрос за тотална електрификация в близкото бъдеще, според Лий, не бива да изпадаме в крайни научнофантастични състояния на въображението.

В едно такова бъдеще по-скоро ще присъстват базови елементи като електрически превозни средства, интелигентни „зелени“ градове, енергийно ефективни сгради и жилища, безжично свързана инфраструктура и множество роботи, внедрени в нея.

Къде обаче е мястото на петролната индустрия тук?

През 2016 г. светът е употребил около 24 млрд. барела петрол, показват съвместни данни на

Bloomberg New Energy Finance и Международната агенция по енергетика (IEA).

Прогнозата на IEA за 2040 г. е консумацията на петрол и петролни продукти да се понижи до 21,5 млрд. барела годишно.

Според Лий, ако се вземат предвид данните за годишния ръст на световния автопарк, подобренията при ефективността на горивата, възходът на електрическите превозни средства и на автономните автомобили, прогнозата за потреблението на петрол 2040 г. може да се намали до 15,9 млрд. барела.

Той определя четири основни сценария за развитието на енергийното потребление през 2040 г.

Първият е свързан с бързото увеличаване на дела на възобновяеми енергийни източници на глобалния енергиен пазар и в същото време ограничаването на използването на въглища и петрол. Вторият случай се базира на плана за устойчиво развитие не IEA, при който делът на възобновяемите източници ще успее да се разшири много по-бързо в сравнение с темповете на растеж при природния газ, петрола и въглищата.

Третият сценарий предвижда цялостно ангажиране с трансформацията на енергийния пазар от страна на технологиите, политиката и икономиката, довеждайки до понижение в потреблението на течни и твърди изкопаеми горива и увеличаването в консумацията на възобновяема и ядрена енергия.

Четвъртият вариант е свързан с окончателното премахване на автомобили с двигатели с вътрешно горене до 2040 г. При този сценарий електричеството от възобновяеми източници ще съставлява близо 40% от глобалната енергийна консумация, докато потреблението при течните горива ще бъде понижено с над 10%, а това при въглищата – почти наполовина спрямо 2016 г.

Забелязва се тенденция на постепенно пренасочване на страните към възобновяемите енергийни източници, като дори в Китай, най—големия производител и консуматор на въглища в света, вече текат процеси на електрификация. Подобряването на качеството на въздуха, част от политиката за подобряване на качеството на живот в Китай, както и закриването на неефективната въгледобивна и тежка промишленост са стратегически приоритети в краткосрочните и средносрочни планове на страната.

Подобна тенденция се появява и в Индия, макар да е в по-ранен етап на развитие. Голям брой от големите градове в страната присъстват на първите места в класациите за замърсявания на въздуха. Това принуждава Индия да обърне внимание на ползите от възобновяеми източници като слънчевата и вятърната енергия.

Повишаването в производството на природен газ също е фактор, който отразява въпросния преход. Днес природният газ съставлява около 22% от глобалния енергиен микс, като много енергийни компании предпочитат да виждат този ресурс като част от рязката промяна към нисковъглеродна икономика.