Сигналите за следващата голяма криза

"В света има много дълг", а поколението на днешните 50-годишни хора ще преживее „най-малко още две финансови кризи". Тази прогноза се осмели да даде през миналата седмица бившият председател на Федералния резерв на САЩ Пол Волкър и предупреди пред Financial Times, че „десет години след фалита на Lehman Brothers старите навици на финансовия свят за заобикаляне на регулациите с измами и лобита се завръщат. 

Думите и спомените му, които скоро ще бъдат публикувани в книга, са наследството на един наистина опитен централен банкер. Волкър, на 91 години, успешно победи инфлацията през 80-те години на миналия век чрез непопулярни повишения на лихвите. Строгата банкова регулация в САЩ, въведена през 2008 г., след като финансовата криза избухна, а сега се смекчава по управлението на президента Доналд Тръмп, се казва „Правилото на Волкър" (Volcker rule).

Какво се случва във финансовия свят? Акциите, облигациите, валутите и стоковите пазари бяха много нервни през октомври, пише в свой обзор германският Sueddeutsche Zeitung. Например на американския борсов пазар във вторник сутринта акциите рязко се понижиха сутринта, но се повишиха отново вечерта. Големите колебания често показват, че инвеститорите се притесняват за парите си. Dax може за първи път от 2011 г. насам да отчете годишен спад. По онова време дълговата криза в еврозоната бе в разгара си. В САЩ икономиката расте от десет години насам. Вероятността от спад се увеличава всеки ден, в който икономиката се справя добре. Почти библейското правило, че възходът ще бъде последван от спад, никога не е било опровергавано. Съотношението цена на акцията-печалба на книжата в САЩ е почти толкова високо, колкото в годините на финансовата криза от 1929 г. и началото на 2000 г. Тогава дойде катастрофата.

Някои обстоятелства напомнят за времето преди фалита на Lehman, като например дългът, склонността към рискове и стадния комплекс. Така например дълговете на бизнеса, домакинствата и страните по света днес са по-високи, отколкото през 2007 година. В допълнение банките отпускат заеми при сравнително разхлабени условия. Някои нововъзникващи икономики са в беда: Аржентина е заплашена от държавен фалит, доверието в турската лира е разклатено. Италианското правителство харчи повече пари, отколкото има, и предизвиква всички инвеститори, закупили досега италиански държавни облигации. А банкерските бонуси на Wall Street растат.

„Финансовите фалити бързо се забравят", писа преди близо 30 години икономистът от Харвард Джон Кенет Гълбрайт. Има няколко области на човешката дейност, в които историята се зачита по-малко, отколкото в света на парите, където „подобни обстоятелства се празнуват от младото, ново и самоуверено поколение като брилянтни открития", казва Гълбрайт. Стигнахме ли отново до този момент?

Отделът по икономика на Банката за международни разплащания (БМР) в Базел се радва на добра репутация. Бившият му главен икономист Уилям Уайт предупреди навремето за срива на финансовите пазари през 2005 г. Никой не искаше да го послуша тогава. В най-скорошния си доклад експертите на БМР отново са много загрижени. Ниските лихвени проценти на централните банки според тях създадват "зомби компании", които едва биха били жизнеспособни при нормални лихвени проценти. Светът свикна с евтините пари. Краят на това „прекомерно стимулиране" няма да бъде никак гладък. Последните сътресения на фондовите борси са израз на „предсмъртните симптоми на пациент". Като цяло има „твърде голям дълг", предупреди БМР.

Числата са плашещи: Между 2008 г. и 2018 г. глобалният дълг се е увеличил от 210 до 250 процента от брутния вътрешен продукт. Банки и инвеститори държат през 2017 г. дълг в размер на 2,5 трлн. долара - два пъти по-високи искове срещу несигурни кредитополучатели (ливъридж заеми и по-високодоходни облигации), отколкото през 2007 г., предупреждава Хауърд Маркс, ръководител на хедж фонда Oaktree. В същото време обемът на кредитите с разхлабени клаузи (Covenant-Lite) се е увеличил от 97 млрд. долара през 2007 г. до 375 млрд. долара сега. По-разхлабените клаузи означават, че кредитополучателят трябва да разполага с по-малко обезпечение за своя кредит или никакво обезпечение, ако печалбата на длъжника спадне рязко.

Мнозина смятат, че това състояние е опасно, а някои са по-спокойни. „Широко разпространено явление на по-свободните кредитни условия само по себе си не е сигнал за криза", казва Михаел Хюнзелер, управляващ директор на фонда за управление на активи Assenagon. Той предупреждава да не се всява прекомерно паника. Банките наистина разхлабвали стандартите, за да дават по-лесно заеми, но това не значело, че компаниите, които привличат парите, са по-малко стабилни. „Доходността на европейските предприятия е все още много здрава, съотношението на дълга намалява в продължение на години", казва експертът по корпоративни облигации. „Ако се стигне до криза, по-свободните кредитни клаузи в най-добрия случай ще ограничат щетите. Тогава банките ще трябва да помагат на фирмите, за да не изпаднат те в несъстоятелност, независимо при какви условия.

Всеки регион в света има свои специфични проблеми. В Китай това са дълговете на икономиката като цяло, на нововъзникващите пазари - кредитите в чуждестранна валута, в долари, в САЩ - икономическото прегряване, а в Европа - нестабилността на еврозоната, както и държавният дълг.

Едно е сигурно - днес банките могат да се справят със загубите много по-добре, отколкото преди финансовата криза. Новите правила „Базел 3“ изискват значително по-високи капиталови буфери. „Въпреки това ще бъде проблематично, ако приходите на банките падат, а  в същото време се увеличават разходите, например поради нарастващите кредитни загуби", казва Хюнзелер. Но поне за момента няма опасност от това.