Най-доброто решение за Турция: валутният борд?

Днес Турция се държи повече като противник, отколкото като съюзник на НАТО, след като помага на Иран да избегне санкциите и задълбочава военното си сътрудничество с Русия. Най-голямата заплаха за американските интереси обаче може да дойде от некомпетентната икономическа политика на президента Реджеп Тайип Ердоган, пише Wall Street Journal.

Ердоган дойде на власт през 2003 г., след като финансова криза разстрои вътрешната политика. Той осъществи програма на МВФ, засили свободата на словото, ограничи ролята на военните в политиката и изяви стремеж за членство в ЕС. Подкрепен от тези реформи и на фона на евтиното кредитиране, БВП на Турция се утрои през първото десетилетие на Ердоган във властта. Президентът се радваше на широка популярност.

Оттогава насам обаче Турция се отклонява от Запада, след като нейният лидер усили контрола си над властта – неговите репресии над опозицията и свободната преса се увеличиха след неуспешния опит за преврат през 2016 г. Чуждите инвеститори обаче продължиха да финансират разгулните разходи на страната. В търсене на доходност те игнорираха безпокойствата за законността и слабата лира.

Това се промени през 2018 г., когато започна позната сага, характерна за развиващите се икономики. Изправен пред избори за нов мандат Ердоган харчеше нашироко за инфраструктура и упражни натиск върху централната банка за запазване на ниски лихви. Той спечели изборите, но лирата се обезцени с близо 30% през 2018 г. През тази година тя поевтиня с още 12% спрямо долара.

Голяма част от дълга на Турция е в твърда валута и става все по-трудно да бъде финансирана със спада на лирата. Инвеститорите се оттеглят, инфлацията се повишава и цикълът продължава. Официалната инфлация през април бе 20% годишно, но известният икономист Стивън Ханке я оценява на 35%. Основната лихва на местната централна банка от 24% е една от най-високите в света.

Геополитическите забежки на Ердоган допринасят за финансовите проблеми. Покупката на руската ракетна система S-400 може да предизвика санкции от американския Конгрес. На турската Halkbank – вторият по големина държавен кредитор в страната – може да бъдат наложени многомилионни глоби от американското Министерство на финансите заради избягване на санкциите срещу Иран.

Опциите пред Ердоган, който претърпя унизителни загуби на местните избори през тази година, са ограничени. В понеделник Анкара наложи забавяне в сетълмента при покупките на чужда валута – вероятно стъпка към налагането на капиталов контрол. За да замаскира слабостта си, централната банка заема долари и ги отчита в баланса си като брутни резерви в чужда валута.

Рискът е извънредните мерки на Анкара за подкрепа да се провалят, което ще повлече надолу икономиката. САЩ нямат интерес турската финансова криза да се разпространи, след като доларовите дългове изобилстват.

Най-доброто решение за Турция е да въведе валутен борд, който да фиксира лирата към долара или еврото. След замразяването на паричната база лирата ще се търгува свободно за известно време преди да бъде определен фиксираният курс.

Би било трудно за лидер като Ердоган да отстъпи контрола върху монетарната политика на Вашингтон или Франкфурт, но това ще сложи край на турските валутни неволи. Ердоган казва, че не иска да работи с МВФ, и това е начин да го избегне.

Валутният борд също така ще принуди Анкара да реши фискалните си проблеми, след като вече няма да може да използва монетарни схеми, за да финансира разточителните си разходи.

В комбинация с реформи в съдебната система и на трудовия пазар това ще постави Турция на пътя на богатството. Въпреки това Ердоган не показва знаци, че разбира ролята си във валутната криза, така че инвеститорите и финансовите министри по света трябва да бъдат подготвени за срив на лирата.