Въпреки стимулите на Ердоган потребителското доверие в Турция се срина

Индексът на потребителското доверие в Турция се понижи до 55,3 пункта през май 2019 г. спрямо 63,5 пункта през предходния месец, съобщава tradingeconomics.com.

Показателят се срина до най-ниската стойност, отчитана някога, на фона на влошаване на очакванията по отношение на финансовото положение на домакинствата (73,9 пункта спрямо 82,2 пункта през април), общата икономическа ситуация (70,1 пункта спрямо 82,4 пункта, отчетени през предходния месец), безработицата (56,3 пункта спрямо 63,5 пункта) и вероятността за спестяване (20,8 пункта спрямо 26 пункта).

Очаква се данните за растежа, които трябва да бъдат публикувани в края на май, да покажат, че страната е излязла от спада, който беше отчет през първото тримесечие на годината за първи път през последните десет години, пише Financial Times.

Ръстът обаче се дължи главно на стремежа на президента Реджеп Тайип Ердоган да ограничи икономическите проблеми на избирателите в навечерието на изборите, проведени през март, чрез разточителство на правителствените разходи и кредитиране от държавните банки.

Но след ръста заради политическите стимули анализаторите прогнозират, че през следващите месеци ще настъпи рецесия с „двойно потапяне“.

Държавните банки, които намалиха активността си през миналата година след шока, предизвикан от драматичната валутна криза, бяха насърчени да увеличат рязко кредитирането в навечерието на изборите и се сблъскаха с натиск да намалят лихвите си. Правителството също така прие мерки за стимулиране, включително намаляване на данъците и стимули за заетост.

Макар че стъпките не успяха да попречат на опозицията да спечели изборите в столицата Анкара и най-големия град в Истанбул, те имаха известно икономическо въздействие. Скромни, но по-добри от очакваните подобрения в промишленото производство, продажбите на дребно и създаването на работни места са принудили много анализатори да преразгледат очакванията си за растеж нагоре.

Министърът на финансите на страната Берат Албайрак наскоро заяви, че най-лошото е в миналото.

„Светлината в края на тунела е започнала да се увеличава", каза той пред турски телевизия миналата седмица.

„Мисля, че през второто тримесечие политическата несигурност и нестабилността на финансовите пазари отново ще натежат на настроенията”, казва Инан Демир, икономист в японската банка Nomura. Според него това може да е нещо като двойно потапяне в икономическата дейност.

Пътят към силния растеж ще бъде труден и болезнен, казват анализатори, а политиците в Турция имат ограничени възможности за маневриране.

През последните месеци инфлацията остана на ниво от около 20%. Това, заедно с подновения натиск върху валутата, принуди централната банка да запази основния си лихвен процент на ниво от 24%, което пък води до забавяне на инвестициите.