Йошка Фишер: Източноевропейците се чувстват хора втора класа

Преди петнадесет години се състоя голямото разширяване на ЕС на изток, придружено от много надежди. Не може да се каже, че оттогава насам Източна и Западна Европа са станали много по-близки, особено не психологически. Наистина, богатството в Източна Европа се увеличи, но разликата между Запада и Изтока остава голяма.

Източна Европа преживя масова емиграция, особено на младите хора, която в някои страни прилича на почти обезлюдяване. От друга страна, това движение на населението и свързаните с него финансови парични преводи за страните на произход допринесоха значително за икономическото подобряване на ситуацията там.

Още преди голямото разширяване на Изток през 2004 г., на двете срещи на върха в Амстердам и Ница старите държави членки трудно успяваха да се впуснат в новата реалност на един много по-голям разширен на Изток ЕС и съответно да адаптират своите съвместни институции и финансови трансфери. 

Тази форма на отхвърляне на реалността от страна на европейците изглежда продължава до днес, само че сега засяга старите и новите държави членки еднакво, пише в свой коментар за германския делови всекидневник Handelsblatt бившият германски външен министър Йошка Фишер.

По това време налице бе една паневропейска надежда за бъдещето. Изтокът и Западът очакваха едно обединение на континента след края на Студената война - в мир и просперитет. Днес реалността изглежда различна. На мястото на оптимизма за бъдещето по онова време сега цари дълбоко разделение между Изтока и Запада и продължаващи противоречия по отношение на основните ценности.

След петнадесет години източноевропейците се чувстват повече от всякога граждани на ЕС от втора класа, а западноевропейците се считат в новите държави членки за арогантни и егоцентрични при защитата на своите интереси. Западноевропейците, от друга страна, се оплакват от липсата на благодарност и солидарност от източноевропейците, например по отношение на имиграцията.

На Запад все по-често се създава впечатлението, че на Изток върховенството на закона и разделението на властите сега се считат за западноевропейски странности, а не за задължителни европейски ценности, върху които се основава цялата същност на ЕС и най-вече нейната материална солидарност.

Виктор Орбан, унгарският министър-председател, силно мечтае за целта си за „нелиберална демокрация", в която мнозинството е всичко, а малцинството - нищо, и всъщност изглежда вярва, че Европейският съюз и неговата задължителна солидарност могат да се основават на това. Той ще греши.

В тези абсурдни идеи, както и в различните опити за ограничаване на независимостта на съдебната власт, сега става особено видимо разделянето на ЕС на Изток и Запад, което бе счетено за невъзможно само преди няколко години.

Между Изтока и Запада се прокрадна дълбоко нормативно противоречие за основите на ЕС, което няма да бъде преодоляно в краткосрочен план. Това усилие ще отнеме време, много време и взаимно разбирателство, но не и с цената дори на частично изоставяне на основополагащите принципи на общия съюз.

ЕС няма да има бъдеще като националистически проект, защото ЕС исторически бе изграден срещу авторитарните диктатури и национализма в Европа. Ако искате нещо различно, трябва да знаете какви ще са последствията, а именно - унищожаването на европейския проект, пише Фишер.

Краят на Студената война и разширяването на ЕС на изток създадоха много работни места в новите държави членки чрез инструмента на преките инвестиции на западноевропейската автомобилна индустрия в Източна Европа, не само подобрявайки материалното състояние на тези страни, но и създавайки европейска автомобилна индустрия, от които междувременно двете европейски части зависят еднакво, която толкова съществено свързва Западна и Източна Европа.

Какво още казва Фишер за тази индустрия вижте в продължението на материала в сайта на Bloomberg TV Bulgaria!