Какво точно прави Борис Джонсън?

Когато правителството прави спешни планове да предпази водоснабдяването, да натрупа запаси от жизненоважни лекарства, да управлява недостига на храна, да се подготови за граждански вълнения, да суспендира законодателната власт и да използва тайни процедурни механизми, за да остане на власт, нещата не вървят добре. За британския премиер Борис Джонсън всичко това очевидно е част от плана, пише Bloomberg.

Този явен ангажимент за самонараняване има определена логика. Той може да накара ЕС да предложи повече отстъпки на британските преговарящи и да представи преразгледано споразумение за излизане, което Парламентът може да приеме. Или може да помогне на премиера да си осигури по-обединено мнозинство след нови избори. Съществува и малката възможност той да смята, че върши правилните неща.

Каквито и да са целите на Джонсън, излизането без сделка изглежда по-вероятно ден след ден. Това, трябва да се повтори, би било бедствие. То би довело до сериозни смущения в търговията, задръствания в транспорта, покачване на цените, недостиг на потребителски стоки, бизнес фалити и по всяка вероятност рецесия в рамките на месеци. Публичните финанси ще бъдат опустошени и безработицата ще нарасне. Според правителството дългосрочните разходи могат да бъдат огромни.

Нито пък Brexit без сделка би постигнал заявените си цели. Ако целта е отново конкурентна „глобална Великобритания“, чрез незабавно прекъсване на всички връзки с най-големите търговски партньори на страната на фона на надигаща се търговска война и задаваща се рецесия, тя вероятно не е идеална. От 36-те търговски сделки, на които Великобритания е обект в рамките на ЕС, тя успя да поднови само 13, като много от тях само частично - картина, която едва ли ще се подобри след излизане от ЕС без сделка.

Освен това, далеч от предлагането на "ясно отделяне" от ЕС, напускането на съюза без сделка би осигурило години на неприятни преговори без никаква преговорна сила и малка надежда за възстановяване на ползите от членството. Едно ново споразумение вероятно ще трябва да бъде ратифицирано от 27-те национални парламента в ЕС, които може да не са благоразположени, след като Великобритания направи толкова ненужни поразии.

Какво да кажем за „връщането на контрола“? Единствената сигурност на този процес е, че влиянието на Великобритания ще намалее и съюзът й ще се отслаби. Всяка евентуална сделка, която тя постигне с ЕС, ще я принуди да се придържа към правила, които няма много възможности да определя. Шотландия може да поиска независимост, а и може да последва референдум за обединяване на Ирландия. Дори Уелс задава неудобни въпроси. Това не е контрол, а скок в неизвестното.

Отчасти поради това, че тази стратегия е толкова очевидно нелогична, на правителството беше трудно да накара хората да повярват в неговите предупреждения. Едно проучване установи, че само 14% от малките предприятия са правили планове за Brexit без сделка. От 245-те хиляди британски компании, които търгуват изключително с ЕС, само 66 хил. досега са попълнили митническата документация, от която ще се нуждаят след излизането от ЕС без сделка. Изглежда те приемат думите на Джонсън, че шансовете за напускане без сделка са "милион към един" - и по този начин увеличават разходите и риска от цялата авантюра.

Все още има време, за да се избегне най-лошото. Може би опозицията ще се съживи. Може би Парламентът ще надхитри Джонсън, за да блокира Brexit без сделка. Въпреки че шансовете за втори референдум намаляват от час на час, той остава най-добрият - и най-демократичният - начин за излизане от тази криза.

По един или друг начин обаче противоречията, които дебнат в рамките на проекта Brexit, ще трябва да бъдат разрешени. А цената само расте.