Време е ЕС да използва фискалния си арсенал

Третият риск е Brexit без сделка на Хелоуин, който би издигнал големи търговски бариери за една нощ. Великобритания и Ирландия биха били най-силно засегнати, но това не означава, че шокът за другите членове на ЕС би бил незначителен.

Ако тези три ефекта от търговските шокове се материализират, германската автомобилна индустрия, която има големи пазари както в САЩ, така и във Великобритания, отново ще бъде в центъра на проблемите. Като се има предвид нейното значение за немската икономика и взаимовръзките й с останалата част от Европа, секторът може да действа като свръхпроводник на шокове за други индустрии и държави. Това е урокът на първия от трите шока. Има също толкова голяма причина да се страхуваме от подобни ефекти и от другите два шока.

Какво трябва да направи ЕС? Не може да се изолира от търговските сътресения. Това би означавало променяне на немския икономически модел и европейските вериги за доставки, свързани с него, като се преустанови разчитането на промишления износ. Такава стъпка ще отнеме време, ще изисква изключително политическо лидерство и може да бъде неоправдана, ако търговските неприятности се окажат краткосрочни. По икономически и стратегически причини ЕС може просто да се наложи да свикне със сътресенията в търговията.

Това, което Европа може да направи, е да използва политиката на търсенето, за да ограничи по-широките ефекти. Макроикономическите стимули биха подкрепили търсенето, доходите и доверието в местната икономика, по този начин ограничавайки вредите от търговските войни за експортния сектор. Засега тази задача се пада на Европейската централна банка. На срещата си през септември ЕЦБ трябва да надхвърли очакванията и да засили доверието, като обяви голям пакет от още по-отрицателни лихви, предприеме повече дисконтирано рефинансиране за банките, които кредитират бизнеса, и поднови покупките на облигации.

Крайно време е също така Европа да активира фискалната страна на своя макроикономически арсенал. Фискалната политика почти не допринесе за седемгодишното икономическо възстановяване на еврозоната. Най-доброто, което може да се каже за тази плахост, е, че ниските дефицити сега правят безопасно за повечето страни членки да развържат кесията.

Препятствието е политическо. Има твърде голяма съпротива срещу антицикличната фискална политика, най-вече в германската върхушка, която е абсурдно и най-критичната към паричните усилия, които ЕЦБ бе принудена да предприеме поради фискалните рестрикции.

Но именно през Германия търговските шокове ще се разпространят в цяла Европа. Ако страната иска да предложи решение, а не да представлява проблем, тя трябва да се примири с идеята, че икономиката на ЕС се нуждае от стимули - и то скоро.