Отрицателните лихви не могат да предотвратят поскъпването на валутите убежища

Експортният сектор колабира и швейцарската икономика, дълго обект на завист от света, претърпява сериозна рецесия. Индустриалното производство намаля с 15% през 1975 г ., заводите работеха доста под капацитета си, а износът се понижи с над 8% в реално изражение. Преди спада официалните данни за заетостта сочеха само 81 безработни - да, 81 - в страна от 6,4 милиона. Тази цифра бързо скочи до 32 000, но щеше да е по-висока, ако швейцарците не бяха изпратили вкъщи още 150 000 гастарбайтери.

След като рецесията затегна хватката си, промишленото производство се срина. Швейцарските синдикати започнаха стачка, като провеждаха между 30 и 40 демонстрации седмично. Обикновено подобни признаци на вълнения биха възпрели чуждия капитал. Останалият свят обаче се подсмихваше на идеята за кръв по улиците на Цюрих.

Валдемар Юкер, от профсъюзната федерация на страната, се оплака пред Forbes относно положителното отразяване на стачките в медиите: „Проклетите чуждестранни журналисти пишат, че сме се държали по много дисциплиниран начин, а франкът се засилва още повече.“ 

Единственият сектор с растеж в икономиката беше - познахте ли - финансите, като печалбите на банките се увеличиха с 15% само между 1974 и 1975 г. Докато фабриките стояха бездействащи, банките работеха трескаво, подхранвани от притока на чуждестранен капитал.

През останалата част от десетилетието Швейцария се провали в опитите си да възпре чуждия капитал. Не помогна и това, че както правителството, така и централната банка поддържаха строг контрол върху финансите през цялото това изпитание. Нищо чудно, че инфлацията в страната - 2,5% - беше най-ниската в света по това време.

В това лежи по-дълбок проблем. Както заключи едно от малкото проучвания на този странен икономически епизод, швейцарските опити да се предотврати поскъпването на местната валута, използвайки отрицателни лихви и контрол върху капитала, „бяха в противоречие с усилията за затегната парична политика, която беше най-важната причина за притока на капитали в страната."

Страданието на швейцарците приключи едва когато централната банка на страната се съсредоточи изключително върху валутния курс, зарязвайки инфлацията. Това означаваше огромни количества нестерилизирана намеса на валутните пазари. Но това дойде на сериозна цена, тъй като инфлацията започна да излиза от контрол.

До 1982 г. швейцарците изоставиха този подход – решение, което стана възможно поради факта, че САЩ най-накрая укротиха инфлацията, благодарение на председателя на Федералния резерв Пол Волкър. И така нещата донякъде се върнаха към нормалното.

Сега ситуацията е много по-различна от тази през 70-те години, като се има предвид, че никъде не се наблюдава инфлация. Но в сегашния климат на конкурентни девалвации, страни със силни валути, като Швейцария, Дания и други, са склонни да се опитват да предотвратят притока на капитали чрез отрицателни лихви.

Те могат да се опитват, но историята сочи, че вероятно няма да успеят да възпрат поскъпването на валутите си. Особено сега, когато всички играят една и съща игра.