Отрицателните лихви не могат да предотвратят поскъпването на валутите убежища

В огледалния свят на отрицателните лихвени проценти швейцарците са в специална категория. Швейцарската национална банка свали основната си лихва под нулата преди всички останали през 2014 г. Сега е готова да намали още лихвата. Швейцарски банки като UBS последват примера. Те скоро ще започнат да таксуват по-големите вложители, които държат парите си при тях, пише Стивън Мим за Bloomberg.

Следвоенната швейцарска икономика до голяма степен бе движена от износа на продукти с висока добавена стойност като прецизни инструменти и часовници. Това работеше добре в системата на Бретън Уудс с фиксирани валутни курсове, които бяха в сила през голяма част от следвоенната ера. Но когато президентът на САЩ Ричард Никсън преустанови фискираното съотношение на долара към златото през 1971 г., валутите постепенно започнаха да "плават" една спрямо друга. Доларът рязко спадна.

Това разтресе валутните пазари. Но една държава се превърна в убежище посред бурята: Швейцария. Комбинация от фискална откритост и парична стабилност направиха валутата безопасно място за изчакване на кризата, като инвеститорите започнаха да изкупуват швейцарска валута, повишавайки стойността на франка.

Това беше катастрофа за швейцарските износители и швейцарското правителство първоначално наложи задължителни резерви върху депозитите на нерезиденти. Когато това не успя да спре притока на капитали, те забраниха лихвените плащания за чужди граждани. И когато това не проработи, наложиха 2% наказателна такса на тримесечие за всеки, който имаше дързостта да купува франкове.

Швейцарците отмениха тази радикална мярка през 1973 г., но през есента на същата година петролният шок накара много спекуланти да изоставят долара за сметка на швейцарския франк. Капиталите се изсипаха в малката страна, а швейцарското правителство бързо възстанови отрицателните лихви за чуждестранните вложители.

През ноември 1974 г. ситуацията се влоши, което доведе до допълнителни мерки. Когато швейцарското правителство наложи 12% „отрицателна ставка“ върху депозитите на нерезиденти, „ходът зашемети участниците на пазара“, предизвиквайки скок на долара, писа Wall Street Journal.

И след това доларът отново спадна. През декември 1974 г. правителството наложи още по-тежки изисквания за задължителни резерви на чуждестранните вложители. Служител на Швейцарската национална банка тогава изрази увереност пред репортер, че този последен ход ще сложи край на тези досадни притоци. „Взети заедно, тези мерки трябва да представляват известно обезсърчаване. Те са доста тежки ”, заявил служителят пред ​​Irish Times.

Те наистина бяха тежки. Но нищо не можа да спре притока на капитали. През януари 1975 г. правителството на Швейцария провежда спешно заседание и след това предприема извънредната стъпка за налагане на 41% годишна такса върху чуждите депозити. Но дори това не успява да спре прилива. Франкът продължава да поскъпва спрямо долара – общо със 70% номинално само между 1971 и 1975 г.