Западните правителства трябва да действат като заематели от последна инстанция

Това чудно постижение в условията на мащабно намаляване на задлъжнялостта на частния сектор стана възможно благодарение на вземането на държавни заеми и изразходването на излишните спестявания в частния сектор.

Днес равнището на безработица в Япония е 2,3 на сто, а балансите в частния сектор са изцяло възстановени. Но бизнесът все още не взема заеми поради травмата, причинена от ужасния опит от изплащането на дълговете. Американците, които трябваше да изплащат дълг през депресията от 30-те години на миналия век, също отказваха да вземат пари назаем до края на живота си. Тази дългова травма също може да се задържи на запад, дори и след като бъде възстановен балансът в частния сектор.

Западният апетит за заеми изчезна след спукването на жилищния балон през 2008 г., което подтикна частните сектори на почти всички страни да станат масивни нетни спестители въпреки близо нулевите или дори отрицателни лихвени проценти.

Това означава, че правителствата трябва да действат като заематели от последна инстанция, за да поддържат тези икономики. Бившите председатели на Федералния резерв Бен Бернанке и Джанет Йелън разбраха това, предупреждавайки Конгреса на САЩ за опасността от ограничаване на дълга.

За съжаление други централни банки и правителства не разбраха заплахите от изчезването на кредитополучателите и продължиха да настояват за фискална консолидация, което попречи на икономиките им да се възстановят по-бързо.

Финансирането на дефицитите не е проблем при балансовите рецесии, тъй като правителството е единственият кредитополучател, останал на разположение за пенсионните фондове и други инвеститори, които трябва да инвестират в активи с фиксиран доход, деноминирани в техните местни валути. Техният устрем да влагат спестяванията в държавни облигации доведе до намаляване на тяхната доходност до немислимо ниските нива, които виждаме днес.

Ето защо правилният начин за справяне с „японизацията“ е да се гарантира, че правителството може да продължи да функционира като заемател от последна инстанция, докато частният сектор не стане готов да взема заеми, след което паричната политика може да поеме.

За целта може да се наложи да се създаде независима комисия, която да открива обществени проекти със социална норма на възвръщаемост, по-висока от доходността на държавните облигации, за да не станат те бреме за бъдещите данъкоплатци.

Такива самофинансиращи се проекти могат да бъдат трудни за откриване в обикновени времена. Но по време на балансовите рецесии дори много дългосрочни инвестиции - като тези, насочени към предотвратяване на климатична катастрофа - могат да доведат до възвръщаемост, по-висока от сегашната потисната доходност на облигациите.