Страхът от „японизация“ отново накара паричните власти от двете страни на Атлантическия океан да обмислят допълнително монетарно облекчаване, но по изцяло погрешни причини. Продължителните периоди на бавен растеж и ниска инфлация, наблюдавани в Япония след 1990 г. и на запад след 2008 г., са причинени от изчезването на заемателите, а не от липсата на кредитори. Паричната политика, която контролира наличието на финансиране, не работи добре, когато няма апетит за дълг, пише за Financial Times Ричард Куу, главен икономист в изследователския институт на японската банка Nomura.
Японското търсене на заеми изчезна след спукването на местния балон през 1990 г. По време на процеса цените на бизнес имотите спаднаха с почти 90 на сто в цялата страна, като се понижиха до нивата от 1973 г., унищожавайки финансовото здраве на всички, които взеха заеми за закупуване на имоти, както и на тези, които използваха недвижимостите като обезпечение за заем.
Тъй като пасивите отпреди 1990 г. все още бяха в счетоводните баланси, но срещу тях нямаше активи, милиони кредитополучатели започнаха да изплащат дълговете си, за да намалят задлъжнялостта си, дори и при нулевите или отрицателни лихвени проценти. Това беше процес, който отне близо две десетилетия.
Възвръщането на финансовото здраве е задължително за отделните домакинства и предприятия. Но когато всички го правят едновременно, не само кредитополучателите изчезват, но и икономиката се свива. Това се случва, защото на национално ниво, ако някой спестява пари, включително погасявайки дълга си, някой друг трябва да взема заеми и да харчи средства, за да поддържа икономиката.
Обикновено в икономиката лихвените проценти се адаптират, често с помощта на централната банка, за да се гарантира, че всички спестени средства са взети назаем и похарчени. Например, когато икономиката е силна, с твърде много кредитополучатели спрямо спестители, лихвите се повишават, за да обезкуражат някои заематели. Когато няма достатъчно кредитополучатели, се случва обратното.
Когато голяма част от частния сектор се заниамава с намаляване на задлъжнялостта си, а не със заемане на пари, незаетите спестявания, заседнали във финансовия сектор, се превръщат в отлив на доходи, който тласка икономиката към дефлационна спирала, наречена рецесия на счетоводния баланс.
По време на Голямата депресия, която беше последния път, когато на този вид рецесия не беше обърнато внимание, САЩ загубиха 46 на сто от номиналния си брутен национален продукт от 1929 до 1933 година.
След 1990 г. Япония претърпя балансов срив, който бе три пъти по-голям като процент от брутния вътрешен продукт, отколкото този изпитан от САЩ по време на Голямата депресия. Но вместо да се свие с 46 на сто, БВП на Япония както в номинално, така и в реално изражение никога не падна под пика по време на балона, а нивото на безработицата никога не се повиши над 5,5 на сто.


България ще търси инвеститори от Саудитска Арабия
Черно море победи при 17-годишните с 9 души
МВнР с предупреждение към пътуващите за Белгия
Патрулка и крадена кола се блъснаха след гонка
Зеленски се оплака от забавяне на доставки от Запада
Пет направления, по които САЩ и Китай се сблъскват в AI сферата
Сривът в оценките на технологичните акции открива инвестиционни възможности
Преговорите на ООН за климата CO31 се провалиха след остри спорове
Пол Грифитс: Структурата на пазара не се е променила
Тихото напускане: Служителите просто искат работа, която не ги съсипва
Това Porsche трябваше да бъде почти „вечно“
Ferrari показа нов модел, проектиран за писта, но с разрешение за пътя
Само срещу 4100 долара американец се сдоби с кола за 140 000 долара
Евро 7 ще може да спира PHEV по време на движение
Пенсионер си направи Bugatti Type 35 за 6000 евро
Черно море е копие на Ормузкия проток: Русия прилага тактиките на Иран
Стачка парализира транспорта в Брюксел, отменят всички полети от и до Завентем
Краден автомобил и полицейска патрулка катастрофираха в центъра на София
Саудитска Арабия изпраща експерти в България за общи инвестиционни проекти
Митрофанова се поклони пред покойния митрополит Гавриил с бели рози
преди 7 години Политиката на отрицателни лихви ще доведе до крах на банковата система.За мен баланса трябва да бъде следния : Ако разполагате с 100000лв и закупите апартамент /в София гарсониера/ колко е дохода от наем на година толкова трябва да бъде и дохода от лихва за тези пари.В противен случай или има балон на цените на имотите или пък лихвите стават твърде високи.Сега има и следния парадокс ,купуват се жилища и стоят празни а градовете ни не могат да се разширяват непрекъснато. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Две страници и нещо не разбрах какво означава "да се гарантира, че правителството може да продължи да функционира като заемател от последна инстанция" - това значи правителството да взима още дълг и да прави инфраструктура ли? Това ли се препоръчва в статията? отговор Сигнализирай за неуместен коментар