ЕС трябва да бъде силов, а не мирен проект

ЕС се чувства най-добре и е най-силен, когато действа по икономически въпроси като търговията и конкуренцията. Но това е и геополитическа сила. Руската анексия на Крим и продължаващата й намеса в Украйна бяха посрещнати със санкции и забрани за пътувания, които забавиха руската икономика и ограничиха руския елит. Миналия август в Москва се улових да съчувствам на член на вътрешния кръг на президента Владимир Путин, на когото сега е забранено да прекарва лятната си ваканция в Южна Франция или Италия. Съгласихме се, че Бодрум в Турция е също толкова хубав.

Колективната сила на ЕС е очевидна и при Brexit. Британският елит все още се опитва да се приспособи към факта, че за първи път от векове Ирландия командва Великобритания, а не обратното. Икономиката на ЕС е повече от пет пъти по-голяма от икономиката на Обединеното кралство. Поддържани от останалата част на Европа, ирландците могат да отстояват позицията си за Brexit.

Разбира се, тези, които игнорират идеята, че ЕС някога може да бъде суперсила, имат някои сериозни основания. Те подчертават, че на ЕС липсва военната сила, за да подкрепи своите геополитически амбиции - проблем, който ще се влоши, когато Великобритания напусне. Критиците могат също да посочат разногласията в рамките на ЕС - по въпроси, вариращи от миграцията до бъдещето на еврозоната.

Вярно е също, че страните от ЕС харчат по-малко за отбрана, като процент от брутния вътрешен продукт, отколкото САЩ, Русия или Китай. Разчитането на Америка за военно възпиране продължава да ядосва Белия дом. Но дори САЩ да изтеглят всичките си войски от Европа, което е малко вероятно, би било огромен риск за Русия (или който и да е друг) да предприеме военна агресия срещу блок с големината и богатството на ЕС.

Факт е, че в ядрената ера напредналите индустриални държави не са склонни да водят война помежду си. Големите битки за власт се разиграват чрез други средства - като настоящата търговска война. И тук ЕС - с огромния си вътрешен пазар и единна политика за търговията и конкуренцията - е добре подготвен да дели мегдан с Китай и САЩ. Съюзът с лекота превъзхожда Русия или Индия.

Вярно е, че ЕС е разкъсван от вътрешни разделения. Но всички политически образувания, които са достатъчно големи, за да се стремят към статут на суперсила, също са достатъчно големи, за да бъдат измъчвани от разцепления. Това е вярно за САЩ, където политическите съперничества са толкова остри, че президентът туитва за гражданска война. Вярно е и за Китай и Индия - просто вижте проблемите в Хонконг и Кашмир.

Както всички „империи“, ЕС в крайна сметка може да се разпадне. Но външният натиск върху европейските държави прави по-голяма вероятността те да овладеят различията си и да продължат да се държат заедно. ЕС беше наричан мирен проект. В съвременния свят той е по-скоро силов проект - и с право.