Истинската опасност за глобалния растеж е слабостта на китайската икономика

Инвеститорите и институциите като Международния валутен фонд (МВФ) се безпокоят за риска от потенциална глобална рецесия, причинена от търговската война между САЩ и Китай. Загрижеността им, обаче, е отправена в погрешна посока. Истинската опасност за глобалния растеж е вътрешната слабост на китайската икономика, пише Кристофър Болдинг за Bloomberg. 

Общата търговия на САЩ не намалява. Напротив, тя расте с темп, който е равен или близък до този от последното десетилетие. Спадът на доставките от и за Китай се компенсира от засилената търговия с партньори като Виетнам и Мексико. В глобалния пазар, където стоките могат лесно да бъдат заместени, производителите отговарят на ценовите сигнали и се насочват към различни доставчици. Това е, което се случва, тъй като американските мита увеличават разходите за внос на китайски продукти. Резултатът е, че няма нетна промяна в нивата на глобалната търговия заради спора между САЩ и Китай, макар и растежът да се е забавил рязко. 

По-интересната промяна е в китайските модели на търговия. Докато съставът на американските покупки остава близък до дългосрочните тенденции, Китай показва спадове сред повечето видове продукти и географски партньори. Китайският внос се свива с 5% през тази година до септември. Защо се получава такова различие в сравнение със САЩ?

Има три конкретни причини:

Първо, китайската икономика расте много по-бавно, отколкото официалните данни показват. Продажбите на потребителски стоки - от смартфони и коли до перални машини, намаляват или стагнират. Съществуват подобни спадове и при стоки със специално предназначение, като японски и германски прецизни машини, които са предназначени за китайските пазари, а не са просто междинни стоки, които се вграждат в износа за САЩ.

Второ, изглежда, че съществува съзнателен план за заместване на вноса, имащ за цел да облагодетелства китайските производители, дори когато вътрешните стоки струват значително повече. Страни като Австралия произвеждат по-евтина желязна руда и въглища от компаниите в Китай. Въпреки това ръстът на вътрешната продукция при тези стоки изпреварва увеличението на вноса. Независимо дали става въпрос за полупроводници или суровини, Китай преследва план за избягване на вноса.

Трето, липсата на доларова ликвидност свива способността на Китай да участва в международната търговия. Отливът на капитали подкопава ефикасността на валутното правило, което ограничава банките да превеждат в чужбина толкова долари, колкото получават. Външната търговия на Китай не може да си позволи просто да няма дефицит. Тя трябва да генерира значителен излишък за покриване на този отлив.

От години Китай стимулира глобалното търсене на много суровини, съставлявайки повече от 50% от годишния ръст на производството. Последвалото намаление в търсенето имаше огромни странични ефекти. Въпросът за бизнеса по света е дали това е временно, или структурно явление. С прекомерно задлъжняла икономика, забавящ се растеж и бързо застаряващо население е почти невъзможно Китай да се върне към темповете на експанзия отпреди 2015 г.

Медийните заглавия за търговската война разбираемо грабват вниманието, но реалността е по-тривиална и притеснителна. Независимо какво се случва с двустранните търговски отношения, светът върви към края на ерата на бърз растеж в Китай.