Времената за милиардерите си остават добри

Второ, ефектът на сигурността. Една от причините бедните да остават бедни е, че те не могат да планират дългосрочно. Абхиджит Банерджи, Естер Дюфло и Майкъл Кремър спечелиха тазгодишната Нобелова награда за икономика, като показаха, наред с други неща, че „настоящето поглъща голяма част от вниманието на бедните хора, така че те са склонни да забавят инвестиционните решения“.

Обратното е вярно за милиардерите, които могат да финансират идеи в продължение на десетилетия и да превъзмогват спънките и неуспехите. UBS казва, че „по-доброто представяне, което наричаме ефект на милиардера, зависи от контрола на предприемача върху компанията“, но милиардерите могат да бъдат облагодетелствани от сигурността, колкото и от гениалността.

Трето, инсайдърският ефект. Хората не се превръщат в милиардери без силното чувство за финансова възможност и стремежа да вземат поредица от добри решения. Но след като веднъж достигнат властова позиция, тяхното поведение се подсилва от мрежа от съветници и брокери.

Милиардерите не държат парите си на депозит. UBS и други подобни частни банки боравят с тях. Заможните имат вътрешен достъп, като например възможността да инвестират в непублични бизнеси или първични публични предлагания на бързорастящи компании. Богатството не поражда автоматично богатство, но пребиваването в елитни финансови кръгове със завидни ресурси помага.

Четвърто, данъчният ефект. Много страни облагат доходите с по-висок данък от капитала, защото това е по-просто и освен това искат да насърчат предприемачите. Но в резултат на това богатите плащат по-малко като дял от своето богатство, отколкото хората със средни доходи.

Богатството също така е мобилно. Някои милиардери са регистрирани в юрисдикции като Монако или (в случая на сър Ричард Брансън) на Британските Вирджински острови. Дори тези, които имат данъчно седалище у дома, имат възможност чрез доверителни и офшорни структури да защитят част от богатството си от облагане.

Тези ефекти означават, че предприемачите с големи таланти са в по-добри позиции да спечелят и поддържат богатство, отколкото в предишните десетилетия. Гейтс не харесва плана на Уорън да източи богатството му, но отбелязва, че „ние не сме близо до границата“ по отношение на повишаване на данъците без да се навреди на предприемачеството.

Похвално е, че повечето съвременни супер богаташи са изградили сами собственото си състояние, но те също имат късмета да живеят в необичайно благоприятен момент в икономическата история. Гейтс го признава, като отделя десетки милиарди за филантропия, както и като подтиква другите да правят това. Те е редно също да го признаят, вместо да се ядосват твърде много на плана на Уорън за данък върху богатството.