Накъде върви Великобритания?

„Накъде сте се запътили?“ В този контекст „вие“ е Великобритания. Това е въпрос, който чувам отново и отново всеки път, когато съм в чужбина. Вълненията около Brexit, които парализираха парламента и отровиха националния дебат, са причина за объркване и тъга сред приятели и съюзници. Как може толкова здрава и стабилна демокрация така да изгуби пътя си? Не спирам да търся отговора, пише Филип Стивънс за Financial Times.

Според великодушното тълкуване това е просто обикновена глупост. Единственото сигурно нещо за изборите е, че независимо от резултата, те няма да уредят Brexit. Така наречената сделка на Джонсън не е нищо повече от отправна точка към години на спорове относно бъдещите отношения между Великобритания и ЕС. И тя рискува поредно надвисване на Brexit без сделка в края на 2020 г.

Алтернативната гледна точка е, че не бива да се изненадваме от последните премиерски лъжи. Ник Боулс, един от бившите министри на консерваторите, който напусна партията в знак на протест срещу твърдата й позиция за Brexit, някога работеше за Джонсън. Той го нарича „натрапчив лъжец, който е предал всеки един човек, с когото някога си е имал работа“.

Ако оставим настрана лъжите, оценката на торите за националното настроение може да е правилна. Три години спорове и парализа накараха много избиратели - някои от тях против Brexit - да кажат пред социолозите, че не искат нищо повече от „приключване“. Помага и това, че в лицето на Джеръми Корбин лейбъристката партия има крайно ляв лидер, считан от много проевропейци като негоден за властта. Между другото този възглед е широко споделян и сред кандидатите на лейбъристите.

Търсенето на решение достига и до избиратели, които не подкрепят Brexit. Бизнесът мрази несигурността. Той трябва да взема инвестиционни решения. Европейските партньори на Великобритания трябва да направят по-добри неща от договарянето и предоговарянето на условията за излизането й от ЕС. Чуваме как иначе интелигентни хора казват, че всяка сделка, колкото и да е лоша, със сигурност би била по-добра от сегашната безизходица.