Страхът на Тачър от свръхмощна Германия лъха от Brexit

Преди тридесет години, в един от фундаменталните моменти в европейската история, Маргарет Тачър отиде в Кремъл за разговори с Михаил Горбачов. Британският премиер веднъж беше описала съветския президент като човек, с когото може да "прави бизнес". Тогава основите на съветския комунизъм се пропукваха. Унгария беше премахнала бодливата тел по границата си. Източногерманците бягаха на запад. Падането на Берлинската стена беше въпрос само на седмици, пише Филип Стивънс за Financial Times.

За журналистите, пътуващи с Тачър, посещението беше запомнящо се по по-тривиални причини. След бърза обиколка в Япония групата на премиера пристигна след изтощителен полет от Токио. Тачър пътува с един от застаряващите VC-10 на Кралските ВВС. Десетилетия по-рано самолетът беше върха на авиацията, но по стандартите от 1989 г. вече беше бавен, шумен и за тези, натъпкани в задната част, клаустрофобичен.

Ограниченият му полет означаваше спиране за зареждане във военновъздушна база в пустия Сибир, където двама яки съветски офицери от военновъздушните сили се присъединиха към групата. Дали са били шпиони или просто компаньони? Както и да е, те със сигурност щяха да докладват, че строго секретното комуникационно оборудване на борда е нищо повече от колекция ретро радиостанции.

Тачър прекара цял живот в борба срещу комунизма - заедно с големия си приятел, американският президент Роналд Рейгън, тя осъди Берлинската стена като срамна бариера пред свободата. Година по-рано, по време на реч в Брюж, тя красноречиво говори за Европа на демокрациите, която обхваща Прага, Варшава и Будапеща. Историята завиваше в нейна посока.

Но дори когато Съветската империя започна да се разпада, Желязната лейди имаше и други мисли. По време на дълга частна среща в зала Света Екатерина в Кремъл, Тачър предложи на Горбачов това, което сега изглежда като невъобразим залог. „Не искаме обединението на Германия“, каза тя. „Това би довело до промени в следвоенните граници, които ще подкопаят стабилността на цялото международно положение." Горбачов трябваше да игнорира всякакви изявления от НАТО, които сочеха друго. Алиансът не би стимулирал разпадането на Варшавския договор или в действителност „декомунизацията“ на Източна Европа.

Темата беше експлозивна. На водещите си бележки беше казано да оставят писалките. Съветникът на Горбачов Анатолий Черняев обаче написа дълъг отчет, след като срещата приключи. По-кратка версия, чийто автор бе съветникът на Тачър Чарлз Пауъл, достигна само до шепа хора в правителството.