Седем урока за политиката на Европа към Китай

Такъв изричен стандартизиран модел за асоцииране на държави може да бъде приложен далеч извън географската Европа. Създаването на Африканската континентална зона за свободна търговия предлага особено интересен партньор, с който да се изследва по-задълбочена икономическа интеграция във времето.

Четвърто, ЕС трябва да използва както моркова, така и тоягата. Страните, които решат да не се съгласуват с ЕС, трябва да очакват да се изправят пред бариерите, с които Европа защитава своите ценности и интереси. Това трябва да включва коригиращи въглеродни данъци за тези, които не дават своето по отношение изменението на климата, и ограниченията върху потока от данни за онези, които не спазват правилата за данните, все повече отстоявани от европейците.

Пето, макар Европа да е прозрачна по отношение на системното съперничество, тя трябва да посочи ясно области, в които интересите на ЕС и Китай съвпадат и те могат да работят заедно като равноправни партньори. Политиката относно изменението на климата е една такава област.

Шесто, и по-амбициозно, Европа трябва да потърси области, в които да приеме ролята на Китай при формирането на глобалното управление. Нито Китай, нито ЕС искат глобализацията да се обърне, като и двете сили имат легитимен интерес да оформят бъдещите правила за глобална търговия. Глобалната монетарна реформа, особено в светлината на бързото развитие на платежните технологии, е друга област, в която ЕС би трябвало да приветства значимата роля на Китай.

Седмо, връщайки се към първата точка, ЕС трябва да бъде много по-наясно с нещата, които прави добре и които го правят привлекателен за другите.

Например в технологичната политика твърде много европейци се терзаят, че съюзът няма еквивалент на Google или Facebook, докато твърде малко се гордеят с европейския произход на операционната система Linux. Двата гиганта извличат огромни печалби от интензивната реклама, докато Linux е безплатна повсеместна основа на дигиталния свят. Кой е направил повече за производителността на Европа и на света?

Вместо да завижда на американските технологични монополисти или на трупането на данни от китайците, които не спазват правила за поверителност, Европа трябва да прогледне, че много от нейните характерни черти, като по-строгите правила за конкуренция и поверителност, не са слабости, а силни страни.

Пример: неотдавна ЕС и Китай постигнаха споразумение за защита на взаимните географски обозначения върху висококачествени хранителни продукти. Оказва се, че често възприемани като досадна приумица на европейския протекционизъм, тези обозначения могат да се окажат привлекателни за други страни - дори за Китай. Това е много скромен случай на разпространение на "меко" влияние от страна на ЕС, който обаче трябва да послужи като вдъхновение за по-големи амбиции.