Седем урока за политиката на Европа към Китай

Два факта са основополагащи за политиката на Европейския съюз (ЕС) спрямо Китай, пише Мартин Сандбю за Financial Times.

Единият е, че сега САЩ са в най-добрия случай безразлични към оцеляването на международния ред, основан на правилата. Европа до голяма степен е оставена сама да защитава международното управление, при което процъфтява. Другият е, че Китай изгражда глобална икономическа мрежа, в която играе централна роля. Това може да се види в инициативата му „Един пояс, един път“, в неговия стремеж към технологично лидерство и, по-малко видимо, в интереса към парична доминиация, от която платежната технология и новият дигитален юан ще бъдат част. Ефектът е да се тласкат държавите да се съгласуват с китайската икономика и правила, а не с европейските.

По-рано тази година Брюксел определи Китай като „системен съперник“. Ето седем неща, които Европа трябва да направи, за да се справи с това съперничество.

Първо, да формулира визия за бъдещето, която да е толкова конкретна и привлекателна, колкото всичко, което Пекин може да измисли. Инициативата „Един пояс, един път” е мощна не само заради ресурсите, които могат да бъдат поставени зад нея, но и заради чистата амбиция за физическо сближаване на Евразийския континент (и не само).

ЕС и неговите държави членки трябва да постигнат съгласие около подобна амбициозна визия за обединяване на европейския континент и съседите му, включително паневропейски енергийни мрежи, най-съвременна инфраструктура за "зелен" транспорт и ново обръщане към наистина единния пазар, в който потребителите имат еднакъв избор, независимо къде живеят в Европа.

Второ, ЕС трябва да предложи повече на източния и югоизточния фланг на Европа. 17-те страни, които се присъединиха към платформата „Един пояс, един път” на Пекин, направиха това не защото Китай сложи много пари на масата, а защото Европа явно предлага още по-малко. Този регион остава физически най-малко свързаната част на Европа. Това трябва да се промени.

Трето, ЕС трябва да отправи по-добре дефинирана и по-привлекателна оферта към страни, които не са на пътя към пълно членство в единния пазар. Това може да е безпрепятствена търговия за онези страни, които са в състояние и желаят да приемат „софтуера“ на ЕС за търговия със стоки - митници, продуктови стандарти и производствени регламенти, включително как те се актуализират във времето плюс съответните съдебни процедури на ЕС. В замяна на приемането на правилата за търговия ЕС може да им предложи "твърда" и "мека" инфраструктура, от финансиране на строителството до ликвидна еврова подкрепа за централните банки.