ЕС е вегетарианец в свят на месоядни

Под моето ръководство Европейската комисия ще бъде „геополитическа“, казва Урсула фон дер Лайен, новоизбраният й председател. Това прилагателно понастоящем е символ за ново безпокойство в Европейския съюз. Във все по-биполярния свят ЕС може не след дълго да се окаже смелен между две огромни съперничещи си сили: САЩ и Китай, пише Андреас Клут за Bloomberg. 

Разбира се, САЩ се предполага, че са по-скоро съюзник, а не съперник. Но в търговията президентът Доналд Тръмп третира Европа повече като враг, отколкото като приятел. Като националист той презира многостранните методи на ЕС. Той пося съмнението дали САЩ ще защитят безусловно своите европейски съюзници от НАТО, ако се наложи.

По този начин тръмпизмът подкопава основна европейска парадигма. От 50-те години на миналия век американският военен и ядрен щит над Западна Европа и доброжелателната хегемония на Америка над международния ред, основан на правила, бяха предпоставки за европейска интеграция. Без тази закрила европейците се чувстват уязвими и объркани.

За разлика от САЩ Китай е враждебен, защото представлява авторитарна алтернатива на либералната демокрация. Европейците дълго предпочитаха да гледат на Китай главно като на експортен пазар, но това се променя, тъй като Пекин става по-открито националистичен. Китайските фирми се опълчват на европейските технологични компании. Германците останаха с отворена уста, когато китайска компания купи техния водещ производител на роботи Kuka. Миналата година Германия за първи път блокира китайско поглъщане.

Чрез своята инициатива „Един пояс един път” Китай използва също инфраструктурни проекти и финансова щедрост, за да превърне някои европейски държави фактически в дипломатически васали. Китай провежда форум „16+1“ с държави от Централна и Източна Европа. Пекин контролира например гръцкото пристанище Пирея и финансира или строи магистрали и железопътни линии през Балканите до Унгария.

Така че не е случайно, че Гърция и Унгария през последните години смекчават или блокират декларации на ЕС относно правата на човека в Китай и претенциите на Пекин в Южнокитайско море. ЕС изисква единодушие за съвместни външни политики, така че всяка държава членка има вето, което Китай използва, за да разделя и владее.

При кошмарна за Европа развръзка търговската война между Китай и САЩ би могла да се превърне в гореща и ЕС ще е принуден да избере страна. Други геополитически кошмари касаят Русия и Турция, които са икономически по-малки, но в географски план по-близки и по-шовинистични. Всички тези две държави са отявлено националистични и склонни да използват твърда сила.

За разлика от тях ЕС се разви от мирен проект, изграден върху руините на минали национализми. Същността му е меката сила и сътрудничеството. В този смисъл ЕС изглежда като анахронизъм. Зигмар Габриел, бивш министър на външните работи на Германия, се шегува, че европейците са вегетарианци в свят на месоядни, като без по-добре въоръжените британци скоро ще станат вегани.

И така, какво може да направи ЕС? Където е възможно, разбира се, той трябва да търси сила в единството. Да вземем търговията. Тъй като преговаря като единен блок, ЕС е търговска суперсила, която не може да бъде тормозена.