Светът трябва да избегне технологична студена война

Последният етап от търговската битка между САЩ и Китай се премести буквално върху бюрата на китайските правителствени служби и публични институции, пише Financial Times в редакционен коментар. Пекин разпореди премахването на чуждо компютърно оборудване и софтуер в рамките на три години. Китайските купувачи ще трябва да преминат към местни технологични доставчици.

Разпоредбата не е изненадваща. Китайските технологични компании, по-специално Huawei, бяха сред основните цели в търговския спор със САЩ. Този ход е превантивна мярка за защита на вътрешното предлагане. Вашингтон, воден от опасения за сигурността и икономиката, тази година забрани на американските фирми да правят бизнес с Huawei.

В действителност и двете страни имат какво да губят. Китай, независимо от своя напредък в технологичните изследвания, все още в голяма степен разчита на чуждестранните ноу-хау и внос. Междувременно САЩ, следвайки протекционистката политика на президента Доналд Тръмп, може в крайна сметка да стимулират иновациите в Китай, а не да възпрепятстват неговия напредък. Има и по-широки последици. Отделянето на технологичните сектори на двете страни се превръща в реалност. Опасността е това разкачване да се превърне в гигантски разлом - такъв, който разделя интернет на американска и китайска сфери на влияние.

Пекин преследва програма за „отделяне“ повече от десетилетие. Той отдавна разглежда икономическата си самодостатъчност през призмата на националната сигурност. Страната блокира услугите на Google и Facebook, наред с други, видимо защото обществената критика на политическата система в Китай се разглежда като посегателство върху националната сигурност. В същото време пазарната дупка бе запълнена от местни играчи като Tencent.

Пекин трябва да има предвид рисковете от по-радикално преминаване към самостоятелност: страната е силно интегрирана в технологични вериги с голям дял в глобалния износ и внос. При интегралните схеми и оптичните устройства, например, китайският внос изпреварва петкратно вътрешното производство, казва се в доклад на консултантската компания McKinsey.

Новата директива изглежда има недостатъци: представлява ли принтер на HP в правителствена служба сам по себе си заплаха за националната сигурност? Анализаторите също така поставят под въпрос колко лесно ще бъде прилагането на директивата. Те смятат, че в резултат на нея ще трябва да бъдат заменени до 20 милиона хардуерни устройства. Експертите също предупреждават, че ще бъде трудно да се замени софтуера с домашни алтернативи, тъй като повечето разработчици създават продукти за американските операционни системи като Windows на Microsoft и macOS на Apple.

За САЩ също залогът е голям. Желанието за защита на националната сигурност е разбираемо, особено предвид тесните връзки между китайските технологични компании и държавата. Западните правителства основателно се опасяват да позволят на Huawei да изгради техните 5G широколентови мрежи. Заложени са не само стратегически интереси. Въпреки това пълната изолация на китайските компании няма да помогне на националната сигурност. Вече се появяват признаци за конкурентни интернет пространства, водени, съответно, от САЩ и Китай.

Търговията с технологии е различна от другите. Това е наистина глобален сектор със силно интегрирани вериги за доставки. Той работи най-добре, когато може да си сътрудничи през границите. Технологичен разрив между САЩ и Китай би засегнал компании от всички сектори и всички части на света. В интерес на Вашингтон и Пекин е да се избегне истинско разделение, при което компаниите ще трябва да избират между американски или китайски регулации.

Робърт Зелик, бивш президент на Световната банка, който е служил в предишни републикански администрации в САЩ, наскоро предупреди за опасностите от тласкането на Пекин в отделна система с различни правила. В една технологичната студена война няма да има победители.