Новата NAFTA е по-лоша от старата

Администрацията на Тръмп влоши тези трудови разпоредби, за да накара председателката на Камарата на представителите Нанси Пелоси да разреши гласуване. Профсъюзите наложиха на Мексико да позволи нов процес на регулация, който ще даде на американските синдикати нов начин да се месят в мексиканските трудови спорове.

Ако американските активисти се оплакват от трудовите практики в завод в Мексико, търговският представител на САЩ ще може да свика тристранна комисия, която да се произнесе по спора. Ако панелът от трима души се произнесе в полза на жалбоподателя, тогава САЩ ще могат да наложат ескалиращи мита. Рискът е, че това ще доведе до порой от нови оплаквания.

Разходите за автомобилното производство в Северна Америка също ще се повишат благодарение на нов слой защита за американската стомана. Новата сделка изисква 70% от стоманата, използвана в превозните средства в Северна Америка, да се произвежда на континента, а след седем години този дял ще трябва да включва така наречената плоча от стомана, която сега често се внася.

Американските автомобилни компании казват, че могат да се справят с тези по-високи разходи, но други производители може да не могат. Някои могат да сметнат за по-разумно вместо това да плащат митото от 2,5% върху вноса. Други ще преместят изцяло производство в Мексико за превозни средства и други продукти, които изнасят, намалявайки инвестициите в САЩ.

Тръмп също така отстъпи пред искането на демократите за премахване на 10-годишната защита за ексклузивност на данните от биологичните продукти, което е удар върху една от растежните индустрии в Америка. Това няма да промени сега действащия закон на САЩ, който позволява 12 години защита, но Мексико позволява само пет, а Канада - осем. Новата сделка изпраща сигнал, че светът може да плячкоса американските права на собственост, и американските политици ще го приветстват. Това е обратното на политиката „Америка на първо място“.

Някои мислеха, че Пелоси ще откаже гласуване за нова NAFTA, както направи за четири други търговски сделки през 2007 г., и по този въпрос търговският представител на САЩ Робърт Лайтхайзър беше прав. Сделката, обаче, можеше да бъде по-добра за свободната търговия, ако беше представена, когато републиканците имаха мнозинство в долната камара на Конгреса. Загрижеността сега е, че отстъпките на сделката в полза на политически управляваната търговия ще станат новата основа за бъдещи преговори.

По-високите производствени разходи и защитата за политически влиятелни индустрии няма да помогнат на работниците. Сенаторите ще трябва да обмислят дали тези лоши прецеденти надвишават ползата от спасяването на по-голямата част от първоначалната NAFTA.