Китай е все по-близо до еднолично, а не еднопартийно управление

Скандалното решение да се въдворят над 1 милион уйгурски мюсюлмани в провинция Синдзян, за да бъдат „превъзпитани“, се превърна в международна пропагандна катастрофа. Това е и политиката, която вероятно ще отчужди цяло поколение и така ще изостри проблемите на сепаратизма и тероризма, които е замислена да реши

Си се изправя и пред открито въстание в Хонконг. Дори пропекинските фигури в града са обезкуражени от неспособността си да го убедят да предприеме по-гъвкав подход и се чудят дали съветите им въобще стигат до бюрото му. Някои се опасяват, че Пекин вярва в собствената си пропаганда: че проблемите в Хонконг са продукт на агитация от враждебни чужди сили.

Подобна е и историята с Тайван, където диктаторските искания на Си за „обединение“ с континенталната част на Китай предизвикаха обратна реакция, помагайки на президентката Цай Ингвен, която ненавижда Пекин, за неотдавнашното й съкрушително преизбиране.

Международната и икономическата ситуация също показват признаци на отрицателен Си ефект. За да бъдем справедливи към китайския президент, трябва да кажем, че американският му колега Доналд Тръмп така или иначе щеше да започне търговска война, под каквато и да е форма. Само че властническите политики на правителството на Си в страната и чужбина отчуждиха потенциални съюзници. Отчасти в резултат на това Китай на Си се оказа „системен съперник“ на ЕС.

Икономическите реформатори в Китай се притесняват от нарастващия акцент върху ролята на държавата в икономиката. Те се опасяват че това може да убие предприемачеството. Един от водещите учени в Пекин казва: „Все повече живеем в тоталитарна държава.“

Все пак справедливостта изисква да приемем, че Си може да претендира за някои успехи. Продължаващото военно надигане на Китай и дипломатическите му усилия промениха баланса на силите в Азия. Китайските компании са водещи в света в областта на електронната търговия и 5G комуникациите. Великобритания изглежда ще се разграничи от САЩ и ще позволи 5G технология от Huawei.

В Китай засега няма истински признак за вътрешнополитическа съпротива. Напротив, засиленото държавно наблюдение - комбиниране на изкуствен интелект, смартфони и технология за разпознаване на лица, засилва властта на партията върху обществото.

Така че е възможно аз да съм последният от дългата редица западни скептици, които грешат относно Китай. Но е трудно да погледнем на култа към Си без определени предчувствия, заключава Рачмън.