Как Борис Джонсън може да бъде пример за Европа?

Джонсън би могъл да започне, прекосявайки Ламанша. Съветът за икономически анализи към френското правителство току-що публикува проучване на основните причини за протестите на жълтите жилетки. Приликите с „изоставената“ Великобритания на Brexit са поразителни.

Първо, участието в протестите е свързано с други признаци на недоволство, като например по-ниска избирателна активност и по-лоши показатели за благополучие. Второ, тези нещастни общности са икономически неуспешни, което се забелязва в по-слабия растеж на работните места и по-ниските цени на жилищата.

Един от най-интересните показатели за недоволството е изчезването на местните магазини, културни средища и обществените услуги. Защитавайки аргументите на Балзак от 1840 г. за местната бакалия като „най-силната социална връзка“, изследователите откриват, че френските общности, които са загубили последния си магазин, са три пъти по-склонни да участват в събитие на жълтите жилетки.

Това трябва да звучи познато. Отвъд статистиката, икономическият спад често се усеща в реалния живот чрез спуснатите кепенци по главните улици и загубата на места за социални срещи. Доказателството за наличие на политика за подобряване на регионалното неравенство трябва да се измерва не само чрез индивидуалния жизнен стандарт, но и в сплотяването на общността. Френското проучване например установява, че индивидуалното безпокойство варира в зависимост от средния доход в общността: местното икономическо подобрение кара хората да се чувстват по-добре, дори ако тяхното собствено финансово положение е непроменено.

Вместо да се питаме дали корените на политическото недоволство са икономически или културни (реакция срещу имиграцията или либералните ценности например), трябва да разберем как икономическите условия поддържат местните култури - или да се провалим в това начинание. Огромните извънградски търговски центрове и централизираните здравни услуги могат да се окажат ефективни, когато се измерват тясно, но може би не толкова, когато се вземат предвид пълните разходи от загубената бакалия, библиотека или аптека.

Джонсън направи първата стъпка в този процес, като вникна в дълбочината на отчаянието и го изрази. Следващата стъпка - изпълнение на обещанието, е много по-трудна. Както става ясно от френското проучване, то изисква дълбоки промени не само в начина, по който се оценява политиката, но и в начина на нейното прилагане. Местните общности трябва да имат роля в оформянето на политиката - нещо, с което хиперцентрализираното Обединено кралство е зле позиционирано да се справи.

Популистите имат предимството, че не се свенят да изпълняват своите обещания. Ако Джонсън покаже на другите политици, че това е възможно, той ще направи страхотна обществена услуга.