Имат ли нужда от помощ Ericsson и Nokia?

Министърът на правосъдието на САЩ Уилям Бар наскоро изведе технологичната офанзива на Америка срещу Китай на ново ниво, след като предложи американско поглъщане на Ericsson и Nokia, за да се противодейства на китайския гигант Huawei, пише за Financial Times Бен Хол, редактор за Европа на британския вестник.

„Поставянето на голямата ни пазарна и финансова мощ зад тези компании би ги превърнало в много по-страховит конкурент и би премахнало опасенията относно способността им да оцелеят“, добавя той.

САЩ забраниха достъпа на Huawei до своята мобилна 5G мрежа, окачествявайки китайския телеком като риск за националната сигурност, и се опитват да притиснат европейските си съюзници да направят същото. При липсата на местна алтернатива американците проучват начини за укрепване на основните конкуренти на Huawei - Ericsson и Nokia. Помпането на мускули вероятно има за цел да направи по-трудно за европейските правителства да твърдят, че пълното изключване на китайския доставчик ще забави въвеждането на 5G супер бързи услуги за данни и ще повиши цената.

Предложението на Бар, че самото правителство на САЩ може да се насочи към две европейски компании, е удивително. Вашингтон не обикаля да купува чужди фирми. Белият дом бързо отхвърли идеята. Все пак тя повдига ключови въпроси: дали Ericsson и Nokia, със собствен капитал от съответно 29 и 24 млрд. долара, имат нужда от помощ от правителството, или от много по-голям стратегически акционер? Ако това е така, трябва ли помощта да идва от САЩ?

„Двете компании бяха сравнително успешни през последните две десетилетия“, казва Джон Дилейни, телекомуникационен анализатор в IDC. „Те не са в разцвет, но основите на бизнеса им са стабилни“, допълва той.

Телекомуникационното оборудване е мащабен бизнес и големият китайски пазар с ограничен достъп дава на Huawei огромни предимства, както и евтино финансиране от държавните банки. Преминаването към виртуални мрежи, където софтуерът все повече замества функциите на хардуера, ще изведе на пазара нови играчи. Междувременно Samsung настъпва в 5G технологиите.

Заедно Ericsson и Nokia имат сходен дял от глобалния 5G пазар с този на Huawei. Забраната за китайската компания в САЩ и ограниченията в Европа би трябвало да дадат на финландско-шведския дует повече бизнес и ценова сила - дори ако перспективите за 2020 г. са замъглени от забавени правителствени решения за допускане на доставчици на запад и насрещни ветрове в Китай и Индия.

Ericsson и Nokia са изпреварени от китайския гигант по отношение на разходите за научни изследвания, но те са по-конкурентни при 5G патентите, отколкото понякога изглежда. Въпреки това целевата субсидия на ЕС за изследователска дейност може да е необходима, за да се задържат европейците в състезанието за интелигентни мрежи.

Консолидирането на двете европейски компании в една група, както предлага Бар, би намалило конкуренцията и би създало монопол на някои пазари, където Huawei не е допускана. То може също да задуши иновациите в сектор, който е отворен за бързи технологични промени.

Няма очевидни американски корпоративни купувачи. Cisco - американският производител на мрежово оборудване, се споменава като такъв, но Nokia - може би по-уязвимата от двете европейски компании, заложила на по-скъпа 5G технология, е неподходяща цел, тъй като има собствен фиксиран бизнес. Ericsson опита партньорство със Cisco, но след няколко години се отказа и се обедини с конкурентната Juniper. Комбинацията с производителя на чипове Qualcomm не би имала голям икономически смисъл.

Във всеки случай Ericsson и Nokia се считат за национални шампиони от своите правителства. Властите биха се противопоставили на идеята компаниите да попаднат в американски ръце и да станат пионки в американската технологична война с Китай. По този начин те биха рискували да загубят бизнес в Китай. Азиатската страна може и да е доминирана от китайски доставчици, но в същото време е вторият по големина пазар на Ericsson след САЩ. Финландия би могла да блокира поглъщането на Nokia, като определи компанията за стратегически актив. Швеция има по-малко защити, но други държави членки на ЕС могат да възразят с оглед на новия режим на отсяване на чуждестранни инвестиции от съюза.

Американски набег може да е странна идея, но той принуждава регулаторите в ЕС да обмислят как да отстояват европейския технологичен суверенитет. Ако те отблъснат „помощта“ на Вашингтон, може да се наложи сами да предоставят своя собствена.