Как земеделието може да стане полезен за климата сектор

"Няма фермери. Няма храна. Няма бъдеще". Това се четеше като надпис на много от тракторите, преминали през Берлин по време на фермерските протести в края на ноември 2019 г. В столицата на Германия се проведе най-голямата демонстрация в областта на селското стопанство от много време.

Според Световния съвет за климата селскостопанският сектор е отговорен за 23% от глобалните емисии на парникови газове и заедно с транспорта и промишлеността е един от най-големите източници на парникови газове. Ако добавим преработката, транспортирането, приготвянето и изхвърлянето на храни, повече от 40% от всички емисии зависят от това как работим в земеделието, пише в анализ на Даниел Детлинт за германското издание Die Zeit.

Селскостопанският сектор е единственият, който не само може да бъде превърнат в не просто неутрален за климата, но дори и в полезен. Устойчивото земеделие трябва да постигне баланс между природата, хората и технологиите.

Започва се с изграждането и поддържането на здрави почви. Около 90% от технически възможната редукция на въглеподен диоксид и усвояването на потенциала на селското стопанство зависи от почвата, сочат изчисления. Богатите на хумус почви съхраняват въглеродния диоксид от растенията.

Наскоро учени от института Thünen са открили, че местните гори и агроекосистеми съхраняват толкова въглерод, колкото Германия е отделяла при сегашното ниво на емисиите през последните 23 години. Изследователите са установили най-много въглерод в земеделските блатни почви в Шлезвиг-Холщайн и Долна Саксония.

Пасищата, поляните и ливадите също съхраняват средно два пъти повече въглерод, отколкото обработваемата земя. Техният дял от използваната в Германия земеделска площ е почти 30%.

Въглеродният данък следва да се прилага и за селскостопанския сектор след секторите на транспорта и строителството. В замяна на това възможността за увеличаване на съхранението на въглероден диоксид в селскостопанските райони също ще трябва да бъде осигурена с цена - като кредит за земеделските производители. В този случай обвързването на парникови газове от селското и горското стопанство ще се превърне в истински икономически фактор за земеделските стопани.

Според проучване на Междуправителствената експертна група по климатични промени намаляването на консумацията на месо в индустриализираните страни с около 40% би било достатъчно за значително обновяване на селскостопанския сектор по отношение на климата. Потребителите не трябва да се отказват напълно от месото, за да спасят климата. Данъците върху месото и млечните продукти, за които настояха Зелените в края на 2019 г., също са неподходящи. Необходимо е промяна в поведението на потребителите, промяна в хранителните навици: повече растения, по-малко месо.

Най-мощната хранителна тенденция не олицетворява вегетарианците, а „флекситарианците“. Консумацията на месо достигна своя връх в западните индустриализирани страни. Все повече германци консумират по-малко и по-качествено месо. По-голямата част от гражданите (42 милиона) днес не включват месо в менюто си поне три дни в седмицата. Две трети от тях са жени. Дори Китай, който от години догонва консумацията на месо, възнамерява да намали употребата с 50% през следващите десет години.

Дискаунтърите и хранителните компании реагират на новите навици. Те променят асортимента си и продават безмесни продукти. Растителните протеини се използват като алтернатива на източниците на животински протеини.

Около една трета от произвежданата храна в световен мащаб се разваля или унищожава всяка година. Използването на нови технологии като изкуствен интелект може да намали разхищаването на храната, ако търсенето е известно предварително. Супермаркетите могат да осигурят нужното количество храна в точното време.

Прецизното земеделие също допринася за борба с вредителите и спомата за по-ефективност чрез използването на полеви роботи и дронове. Съвременното, устойчиво размножаване на растенията води до повече добиви и по-малко пестициди. Новите молекулярни биологични методи могат да променят ДНК целенасочено и така да позволят появата на растения, които изискват по-малко ресурси и благоприятстват за по-устойчиво земеделие.

Изчислено е, че стойността, която природата предоставя в сектора услугите, е около 90 трилиона долара. Това сравнително отговаря на глобалните икономически резултати. Оцеляването на човечеството зависи от внимателното използване на ресурите в природата.

Още новини можете да видите на сайта на Bloomberg TV Bulgaria