Икономика във времена на вирус

Сценариите на ужасите са лесни за разказване. Например този: Коронавирусната епидемия ще доведе до стотици хиляди, може би десетки милиони смъртни случаи по целия свят. Следва глобална рецесия, която от своя страна предизвиква дългова криза. Резултатът би бил дълъг икономически ледников период. Националистическата неприязън ще се увеличи; ще има некоординирано затваряне на граници, протекционизъм и евентуално дори въоръжени конфликти.

Така грубо обрисува нещата Нуриел Рубини в интервю за германския SPIEGEL. Една здравна криза би довела до икономическа и геополитическа криза. При този сценарий вирусът ще се превърне в катализатор за разпадане на предишния ред - ред, чиито пукнатини са видими отдавна, а сега се разширяват в истински окопи. Когато вирусът е тук, казва Рубини: „всички сме прецакани". Сериозна ли е тази теза? 

Забележително е. В рамките на няколко дни демонстративното спокойствие, с което милиони германски граждани празнуваха карнавалите, отстъпи мястото си на усещането за засилваща се паника. Все по-голямото разрастване на епидемията се отрази силно негативно на фондовите пазари, повиши цената на златото и предизвика срив на цената на медта. Трансграничните вериги за доставки се сриват, което води до прекъсвания на производството, особено в автомобилната индустрия.

Една след друга компаниите публикуват предупреждения за финансовите си резултати. В Берлин беше отменена Международната туристическа борса (ITB), която трябваше да започне в понеделник, отменен бе и автосалонът в Женева. И всичко това е само началото.

А, ние сме живи?

Това е положението: изправени сме пред гигантска стена от мъгла. Не знаем какво стои зад нея.  Измъчвани сме от три измерения на невежеството: не познаваме вируса, точните му пътища на разпространение, процентът на заболяване или смъртност. Не познаваме и епидемичните мерки, които ще са необходими през следващите седмици и месеци. Все още не знаем кое поведение променя задействането на кризата за граждани, компании и инвеститори, което от своя страна би могло да промени трайно икономиката.

Възможно е епидемията да отшуми след няколко седмици. В резултат на това изненадващо положително развитие може да започне през лятото, когато грипните вълни обикновено намаляват. След това изостаналите предприятия ще наваксат с производството. Мерките за подкрепа от правителствата и централните банки, които вероятно ще бъдат въведени през следващите седмици, биха донесли допълнителен тласък. Вместо криза и крах, ще има възход и бичи пазар. Ура, все още сме живи!?

По-вероятна ли е такава положителна промяна от сценария на Рубини „Тогава-всички-сме-прецакани“? Не знаем. Реалността вероятно ще бъде някъде между тези две крайности.