Пандемията завинаги ще промени начина ни на живот

• Доброволчество.

Когато британското правителство поиска 250 000 доброволци, които да помогнат на Националната здравна служба по време на пандемията, се явиха три пъти повече кандидати.

Някои твърдят, че държавна служба не трябва да се нуждае от доброволци, поне не в нормално време. Но живеем във век на безпрецедентна незаетост (главно сред тези над 60 години) и намаляващо чувство за общност.

Много хора биха предпочели да помогнат на обществото си, отколкото да му съчувстват от дивана. Доброволчеството е начин да се използва свободното време за изграждането на общност. Освен това то намалява самотата, включително сред доброволците.

• Поддържане на контакт със старите хора.

Още преди блокирането много възрастни хора често прекарваха дни без да говорят с никого. Сега безброй WhatsApp групи достигат до изолирани съседи.

В моята жилищна сграда долу има табела, която пита дали някой иска помощ. В Ирландия пощенските работници започнаха да проверяват възрастните хора, питайки дали им трябва храна, аптека или начин за изпращане на съобщения. След пандемията тези безплатни системи биха могли да позволят на повече хора да остареят у дома, а не в скъпи и често депресиращи старчески домове.

• Ограничаване на домашното насилие.

Блокадите увеличиха домашното насилие, но също така предупредиха страните за този вечен бич. По-добро късно, отколкото никога - Франция набързо въведе възможност за жертвите да търсят помощ в аптеките (използвайки кодирани думи, ако е необходимо) и в магазините.

• Изпразване на американските затвори и подслоняване на бездомните.

След 60-те години на миналия век САЩ създадоха обширен финансиран от държавата затворническо-индустриален комплекс за контрол на бедните хора, много от които афро-американци.

САЩ въдворяват повече обитатели на глава от населението, отколкото всяка друга държава, но все още имат високи нива на насилие. Сега, когато затворите са се превърнали в инкубатори за вируси, много щати освобождават възрастните престъпници и тези, които са задържани за ненасилнически нарушения, и арестуват по-малко нови.

Междувременно Калифорния започна да използва федерални средства за подслоняване на някои бездомни хора в хотели и мотели. Освен това обмисля закупуването на стаи в дългосрочен план. „Това беше кризата, с която трябваше да се справим преди Covid-19“, споделя губернаторът на щата Гавин Нюсъм. За плутократичния Сан Франциско да се оставят 8000 души да живеят на улиците и в приютите беше избор.

Дори да оставим настрана морала, за хората е по-лесно да се справят със зависимости и да си намерят работа, след като вече имат къде да живеят. А новата политика трябва да спести пари на Калифорния, като се има предвид колко посещения в спешното отделение правят бездомните. Някои добри идеи наистина просто стояха встрани в очакване да се случат.