Пандемията завинаги ще промени начина ни на живот

„Сякаш сме преминали от 2020 в 2030 г. за един уикенд“, каза холандският образователен иноватор Кристиен Бок пред вестник Volkskrant. По-долу се опитах да уловя някои от трансформациите в западните общества след март, пише Саймън Кюпър за Financial Times.

Това, което следва, не е каталог на утопични мечти (макар че се нуждаем от тях) или краткотрайно морално събуждане. По-скоро това е списък с промените, които действително се случиха, трябва да се запазят, ще спестят време или пари и може да смекчат проблеми като въглеродните емисии, самотата и бездомността.

• Работа от вкъщи.

От седмица това е експеримент, но след близо месец той започва да се институционализира дори в професии, които никога преди не са го обмисляли.

Британският кабинет сега заседава чрез Zoom, съдебните заседания се изместиха онлайн, а банковите служители извършват транзакции от дома си чрез защитени системи. Всичко това се случи непланирано, докато много служители по цял ден се грижат за децата си. Работата по домовете ще бъде по-лесна след пандемията.

Ако служителите с бели якички се окаже, че вече работят от вкъщи дори само половината от седмицата, спадът в пътуванията до местоработата ще съкрати емисиите и замърсяването, както и трафика в пиковите часове, като същевременно ще увеличи националното щастие.

Когато психологът Даниел Канеман и икономистът Алън Крюгер през 2006 г. помолиха 900 жени от Тексас да оценят своето удоволствие от рутинните занимания, сексът се класираше на първо място, а пътуването до работа - на последно. Сутрешните пътувания се възприемаха като „особено неприятни“. Вече непътуващите биха спестили състояние от отказа от автомобили и биха си освободили време по многобройни начини.

Повечето нископлатени служители - като чистачи, касиери и сервитьори - не могат да работят от вкъщи. Ако обаче белите якички преместят дейността си от градските центрове към жилищните квартали, ще се появят съответните поддържащи работни места. Всеки, който все още пътува до центъра, ще стане свидетел на по-празни пътища и влакове.

• Телемедицина.

Пандемията предизвика почти моментална спестяваща време революция в медицинската помощ. Според уебсайтът Medicaleconomics.com.телемедицината работи „за повечето подновявания на лечения, инфекции на пикочните пътища, настинки и обриви, проследявания на диабет и хипертония, лабораторни резултати, посещения след операция, за контрола на раждаемостта и плодовитостта и за психичното здраве“.

Възрастните хора - много от които преминаха наложителен курс по видеоконферентна връзка - ще прекарват по-малко време в пълните с микроби чакални. Децата им (обикновено дъщерите) могат да участват в разговорите, вместо да водят родителите си по доктори.

• По-добра хигиена.

Отричащите коронавируса винаги изтъкват, че обикновеният грип също убива хиляди. Това е истина, но не е добър аргумент срещу блокадите по време на далеч по-смъртоносния Covid-19. По-скоро това е аргумент за намаляване на смъртните случаи от грип в нормални времена.

Вече знаем как да го направим: повече миене на ръцете; маски и самоизолация за инфекциозни хора, когато е възможно; и по-добра наличност на грипни ваксини.