Коронавирусът нанася двоен удар на пенсионните схеми по света

В по-общ план обаче напоследък изплуват два по-дълбоки проблема.

Първо, екстремните събития са много по-чести, отколкото се очаква от използваните модели за оценка на риска. Те не успяха да предвидят, например, петте най-крайни стойности сред 15-те най-големи спадове, регистрирани от индекса FTSE All-Share от януари 1981 г. насам, според данни, събрани от Investors Chronicle, свързаното с Financial Times издание.

Второ, много спонсори на пенсионни планове могат да бъдат изправени пред фалит, ако правителствените ангажименти "да се направи всичко необходимо“ не успеят да избегнат дълбока продължителна рецесия. Те може да се принудят да търсят правителствена подкрепа. Във всеки случай публичните разходи ще скочат, докато данъчните приходи ще потънат. Монетизацията на получения в резултат от това публичен дълг от централните банки извиква призрака на препускащата инфлация от 70-те години.

Европейските планове все повече хеджират инфлацията и лихвените рискове, сочат данните на Mercer. През 2018 г. 27 на сто от тях са хеджирали над 90 на сто от своите финансирани задължения, като през 2019 г. този дял се увеличава до 41 на сто. Това излага останалите на различна степен на риск.

Онези с хеджове обикновено имат здравословен статус на финансиране и повече място за търсене на възможности при настоящите смущения.

Въпреки това, непосредственият въпрос е дали по-голямата част от плановете с фиксирани обезщетения могат да оцелеят без увеличаване на вноските или намаляване на изплащанията. Това се случва независимо от преминаването към планове с фиксирани вноски през последните две десетилетия - дори на бивши стабилни пазари на схеми с фиксирани обезщетения като Канада и Япония. Макар че увеличаването на вноските и намаляването на изплащанията предоставя финансово облекчение за спонсорите на планове, това прехвърля болката върху осигуряваните.

Рискът бе прехвърлен от онези, които не бяха в състояние да го управляват, към тези, които не го разбират. Проблемът далече не е толкова остър, когато плановете с фиксирани вноски се управляват от професионален попечителски съвет. И все пак малцина очакват тези плановете да осигурят по-добри пенсионни резултати от схемите с фиксирани обезщетения.

Това поставя един по-голям въпрос: след като две от трите най-лоши финансови кризи през изминалите сто години настъпиха през последните 12 години, могат ли нашите общества да разчитат на финансовите пазари да осигурят достойни пенсионни доходи за милиони хора по целия свят? Време е за честен дебат.