Спасителната политика на еврозоната има нужда от преразглеждане

Андреас Фоскуле си тръгна с гръм. В последното си решение председателят на Конституционния съд на Германия обяви покупките на държавни облигации на Европейската централна банка (ЕЦБ) за частично незаконни. За първи път Карлсруе открито застава против различно решение на Европейския съд.

ЕЦБ ще може да живее с решението. Ако тя оправдае по-добре политиката си, вероятно може да продължи с покупките. Но много по-важен е политическият обхват на съдебното решение. Позицията на съдиите от Карлсруе предлага изключителен шанс - най-накрая кризисната политика на паричния съюз да бъде поставена на „фундамента на закона“.

В същото време съдебното решение крие и огромни политически рискове. Например, ненужно острата критика към Съда на Европейския съюз е толкова стръмна стъпка за популистите, колкото обвинението, че ЕЦБ не е достатъчно загрижена за страничните ефекти от своите политики.

Последното насърчава предразсъдъци, а първото гарантира, че Виктор Орбан и Сие в бъдеще могат да обжалват в случай на непопулярни решения на Съда на ЕС пред Конституционния съд на Германия, който не приема решенията от Люксембург за произволни и следователно – за необвързващи.

Да се обвиняват съдиите в Карлсруе за това, както правят критиците, не само свидетелства за липсата на уважение към конституционния орган, но също така е грешно по принцип. Въпреки някои обосновани критики в решението си съдиите ясно посочват основните европейски проблеми.

Паричната политика на ЕЦБ е съмнителна или най-малкото под въпрос от правна гледна точка. Решението на съда показва на дневна светлина „замъгляване на фискалната и паричната политика“ с искането си политиците да проучат дали разхлабената парична политика е оправдана.

Тази поискана намеса изглеждаше абсурдна на пръв поглед. Централната банка е независима и нейното пространство за вземане на решения не трябва да зависи от мажоритарния принцип на политиците. На втори поглед обаче настояването на съдиите следва логика, която разкрива абсурдността на спасителната политика: политиците и банкерите не действат адекватно при кризи, ЕЦБ се намесва и обтяга мандата си, поради което политиците трябва да преразгледат мерките ѝ, за да няма прекомерен дефицит на демокрация.

Всеки, който сега поиска да освободи ЕЦБ от този политически плен чрез поемането на европейски дългове, не е разбрал нищо. Решението на Конституционния съд е просто правилния израз на германския скептицизъм да гарантира дълговете на другите.

Отделно от това, Карлсруе отдавна определи лимитите на отговорност за спасяването на еврото. Не, решението на Конституционния съд показва само един изход от дилемата: изменение на Договора за ЕС.

Без правно основание ЕЦБ винаги ще бъде обвинявана, че въвежда обединена отговорност (за дълговете) през задната врата, като по този начин руши своята собствена достоверност.