Твърде много кеш преследва твърде малко активи

Портфолио мениджърите и разпределителите на активи в момента след Covid-19, след срива, след интервенциите на централните банки имат проблем с решението какво да правят с парите си, пише Джон Дизърд за Financial Times.

Въпреки че институциите и пазарите бяха предпазени от колапс заради пороя от пари, които Фед и други централни банки наляха в икономиките, те все още нямат ясни дългосрочни перспективи. Финансистите нямат планове, които да отговарят на обстоятелствата.

Нимираме ли се в дългосрочна дефлация или дезинфлация? За това има подход, който изисква купуване на облигации и увеличаване на ниската възвръщаемост. Инфлацията? Може да е по-малко потискаща, но по-плашеща. Старите подходи ни казват да купуваме злато (ако има физическо такова на разположение), както и компании, които имат бързи обороти на запасите, така че цените могат да бъдат променени бързо.

От всички разглеждани сценарии във виртуалните офиси най-популярният е сравнително бързото връщане към „нормалността“. Това означава бързо развиващо се V-образно възстановяване, при което човек може отново да разгледа алгоритмично генерирани комбинации от индекси върху акции и облигации за клиентите си, така че дългосрочните им и удобни пенсии да бъдат надлежно финансирани. Това няма да е възможно. Има твърде много риск, твърде малка възвръщаемост, твърде много хора, които се борят за печалби, които са твърде малки, за да подкрепят всички бенефициенти от средната класа или набедените за богати.

Нашите политически лидери и ръководителите на централни банки не искат да сме толкова нещастни, че да искаме да сменяме правителствата твърде бързо. Така фискалните и паричните власти заявиха на обществеността в повечето развити страни, че имаме проблем с краткосрочната ликвидност. В момента няма достатъчно пари, но когато икономиката се рестартира тези трилиони долари от краткосрочни държавно гарантирани кредити могат да бъдат погасени.

За съжаление, търсенето на стоки, за които могат да се изразходват парите, изчезна, тъй като бизнесите, рационално, не виждат причина новите капиталови разходи да задоволят пазарно търсене, което не съществува. Никой не предприема луксозни пътувания до Нова Зеландия или Дисниленд. Предлагането на по-скромни стоки и услуги, които могат да бъдат закупени с наличните пари от централните банки и държавните субсидии, също е недостатъчно. Има ограничение за количеството бургери в магазините за бързо хранене Wendy’s в Америка, а в Европа не можете да купите ново мобилно устройство от магазините на Apple, засегнати от икономическата блокада.

Това помага да се обясни „възстановяването“ на цените на активите, започнало около началото на април. Няма продуктивна употреба на ликвидната инжекция, а и не много предлагане на желани стоки, така че парите отидоха за спекулации на пазарите на ценни книжа. Това повиши цените на акциите и облигациите над разумните нива, така че какво правите, когато седнете следващия път пред екрана за търговия с личната ви сметка? Или какво предлагате на инвестиционния комитет във вашия брокер?

Можем да започнем с продажбата на 30-годишните американски ДЦК, които анализаторът препоръча през януари като оптимален портфейлен актив. Тогава те носеха 3,86%, като сега доходността им достига 3,12%. Достатъчно за лихвен доход и прилична капиталова печалба при голяма сигурност.

Това вече приключи. Държавните облигации няма да изчезнат или моментално да се сринат. Те са твърде необходими като обезпечение за други транзакции, но подемът завърши. С течение на времето главниците и лихвените плащания по ДЦК ще бъдат ерозирани от инфлацията, тъй като цялата тази ликвидност се отразява в цените на стоките и услугите.

Ами златото? То изглежда като страхотен хедж за несигурни времена. Ако можете да го носите от едно място на друго. То е физически много тежко и с недостатъчно предлагане, като мени формата си от бижута през преходно изкуство до златни кюлчета. Освен ако не разполагате със строго охраняван сейф, по-добре да инвестирате чрез борсово търгуван фонд (ETF).

На следващо място са китайските държавни облигации, но в този момент цялото западно центристко обществено мнение подозира китайците. За всичко.

Както посочва Луис-Винсънт Гейв от Gavekal Research, Китай има втория по големина пазар на държавни облигации в света след американския с емисии за над 10 трлн. долара по целия матирутетен спектър. Досега неговото фискално и монетарно управление е сред най-консервативните от големите държави в света след идването на Covid-19 и рецесията.

Ако приемем, че някоя от тези проницателни инвестиционни концепции сработи и реализирате голяма печалба в долари, паунди или евро, можете да продадете позициите си и да получите своята награда: повече кеш, когато няма много за купуване.