Епидемията, за която Русия не иска да говори

Въпреки че руският президент Владимир Путин никога не е описвал ХИВ като „болест на Запада“, той показва забележително нежелание да обсъжда ХИВ епидемията в страната. Освен няколко кратки коментара, руският президент не е говорил по никакъв начин за ХИВ от 2006 г., когато призова за спешни действия за справяне с вируса. Същевременно през последните години Русия се противопостави на призивите за въвеждане на сексуално образование в училищата и на неправителствените организации, които се опитват да преодолеят прилива на нови инфекции.

Руски традиционализъм

Критиците твърдят, че нежеланието на Русия да приеме изпитани средства за намаляване на новите инфекции е резултат от ултраконсервативните правителствени политики, насърчавани от мощната руска православна църква след завръщането на Путин в президентството за поредния му мандат.

През 2013 г. Павел Астахов, по онова време най-висок официален представител на Русия за правата на децата, заяви, че романите на руски автори като Лев Толстой съдържат всичко, което детето трябва да знае за любовта и секса. Астахов напусна поста си през 2016 г., но отношението почти не се е променило. През 2017 г. плановете за провеждане на онлайн уроци за ХИВ/СПИН сред руски студенти бяха отменени, след като образователното министерство настояваше да се избягват „деликатните теми“ и употребата на думата „презерватив“.

"Вместо сексуално образование правителството казва, че младите хора трябва да се придържат към лозунга, че основното оръжие срещу ХИВ е любовта и верността", пише в статия Искандер Ясавеев, социолог от Висшето училище по икономика в Санкт Петербург. Материалът е наскоро публикуван в опозиционния в. "Новая газета".

„Путин чрез своето мълчание и традиционализъм носи значителна част от отговорността за епидемията от ХИВ в Русия“, добавя той.

Политиките в областта на наркотиците в Русия също са пречка за намаляване на новите инфекции, казват ХИВ активисти. Метадонът, за който международните изследователи твърдят, че може да намали риска от предаване на вируса чрез намаляване на интравенозната употреба на наркотици, е забранен в Русия и всеки, който си го доставя, може да бъде наказан с до 20 години затвор.

Последиците от забраната на метадона в Русия бяха илюстрирани скоро след завземането на Крим, където е бил предписан на хора, които се борят със зависимост от хероин. Според Организацията на обединените нации на около 800 бивши зависими им е била спряна заместващата терапия, след като Русия анексира Черноморския полуостров през 2014 г. Около 100 са се самоубили, починали са от предозиране или усложнения, свързани с ХИВ и туберкулоза, още през следващата година, твърди ООН.

Русия отрича смъртните случаи да са свързани със забраната на метадон.

„Чуждестранни агенти“

Неправителствените организации, които работят с употребяващите наркотици, отдавна са под атаката на властта. Фондация „Андрей Рилков“, която има около 25 членове, е единственият източник на безплатни, чисти игли и презервативи за зависими в Москва, град с повече от 12 милиона души население.