Епидемията, за която Русия не иска да говори

През 2016 г. руското правителство постави фондацията в списък на така наречените чуждестранни агенти, тъй като получава задгранично финансиране. През април организацията беше принудена да ограничи достъпа до своя уебсайт, след като Василий Пискарев, ръководителят на комисията по сигурност на руския парламент, я обвини, че насърчава употребата на наркотици след доклад на опозиционен уебсайт за усилията и да помогне на зависими по време на блокадата заради коронавируса в Москва.

"Правителството вярва, че всяка работа, извършена в съответствие с международните препоръки на СЗО, е работа, насочена към корупционно влияние на Запада върху руската младеж", казва Аня Саранг, директор на фондацията.

Вадим Покровски, ръководител на Федералния изследователски център за превенция и контрол на СПИН в Москва, често обвинява социалния консерватизъм и влиянието на религиозните групи за нарастване на новите ХИВ инфекции. „Правилата на поведение трябва да съответстват на християнските традиции, които някои смятат, че сами по себе си ще намалят разпространението на ХИВ инфекциите“, посочва той.

Покровски посочва Германия като пример за ефективна борба с вируса. Германия имарегистрира около 3 500 нови ХИВ инфекции годишно, което е около 30 пъти по-малко, отколкото в Русия. Страната прави всичко онова, което Русия не прави – задължително сексуално образование в училищата, държавни програми за зависими и т.н.

Въпреки че Русия отделя около 29 милиарда рубли (360 милиона евро) годишно за лечение на ХИВ, Покровски казва, че голяма част от парите се изразходват за неефективни лекарства с вредни странични ефекти. Русия също има проблеми с получаването на антиретровирусни лекарства за тези, които се нуждаят от тях: Само около половината от регистрираните ХИВ носители получават необходимото лечение.

Пробив

Въпреки ужасяващата статистика има признаци, че нещата могат бавно да се променят към по-добро. Този проблясък на надежда се свежда главно до 33-годишния видео блогър на име Юри Дуд. Бившият редактор на руски спортен сайт сега прави изключително популярни документални филми по противоречиви теми.

На 11 февруари той пусна почти двучасов филм, озаглавен „ХИВ в Русия - епидемията, за която никой не говори“. В рамките на 5 дни филмът е гледан от повече от 12 милиона души в YouTube. В момента има над 17 милиона гледания.

„Филмът е пробив“, казва Годлевская, активистът на EVA. „Хората спряха да се страхуват да се подлагат на тестове и доста хора дори започнаха да говорят за своя статус. Социалните услуги в големи градове като Москва дори започнаха да стават по-приятелски настроени“, изтъква тя.

В дните след излизането на филма търсенето на „тестове за ХИВ“ на руски в Google е нараснало 56 пъти. В някои руски градове са докладвани и опашки за тестове. На 17 февруари документалният филм беше показан на депутатите на специална прожекция в руския парламент. Дмитрий Песков, говорител на Кремъл и служители на здравното министерство също го похвалиха.

На 21 февруари парламентът беше домакин на кръгла маса за ХИВ, на която присъстваха Покровски, служители на здравното министерство, както и редица хора, живеещи с болестта. Въпреки че огнището на COVID-19 оттогава пренасочи вниманието на правителството, много активисти напуснаха парламентарната кръгла маса с рядко чувство за оптимизъм.

Някои обаче остават предпазливи заради консервативните възгледи в страната и се готвят за дълга битка.