Технологиите могат да помогнат на Китай да покаже, че плановата икономика работи

Плановата икономика продължава да се възприема като икономически неефективна на базата на историите, свързани със Съветския съюз. Според общоприетото мнение в западните страни тя произвежда нежелани стоки или такива, които са неизползваеми, подобно на огромно количество обувки, но само за единия крак. Символ на тази икономика бяха магазините, в които се търгува единствено в чуждестранна валута, откъдето хората могат да си купят стоки, които никъде другаде не могат да намерят, но силно желаят да притежават, пише в коментар за Nikkei Asia Review Хени Сендър.

Но какво ще стане, ако тази схема разполага с по-добра информация? Може ли централно планираната икономика да работи тогава? Доскоро беше практически невъзможно да се тества тази теза. Но днес Китай може да се превърне в своеобразна тестова площадка, в лабораторията, където технологиите всъщност могат да отговорят на въпроса.

Китай се бори със своята икономическа идентичност. Неговите идеологически корени и легитимност произтичат от твърдият му ангажимент към комунизма, като в същото време признава ефективността на пазарната икономика. Резултатът може да бъде разтягане на системата в две противоположни посоки.

Китайската ДНК стои в основата на предпочитанията на Китайската комунистическа партия относно държавните предприятия. Пекин никога не се е доверявал напълно на предприемачите, дори и да признава по-голямата им ефективност и ролята им в създаването на нови работни места. Освен това ККП никога няма да компрометира контрола си в интерес на безпрепятствената икономическа свобода, виждайки това като начало на процес, който неизбежно води до искане за политическа свобода. 

Благодарение на технологиите китайските бюрократи имат по-голям достъп до подробни данни, отколкото което и да било предишно правителство на страната. Освен това те имат достъп до данните на местните технологични компании, тъй като голяма част от икономическа активност се осъществява именно онлайн. И тъй като Китайската народна банка възнамерява постепенно да въведе цифровия юан, тя ще разполага с още повече данни за навиците на хората.

Една от причините Кевин Мейър, бившият ръководител на стрийминг подразделението на Disney, да се премести в ByteDance е, че китайското дружество успя в това, което много западни компании, дори Disney, определят като най-добрите показатели за персонализация. По-добри дори от тези на Amazon.

Колкото повече взаимодействие генерира с абонатите, толкова по-добри са препоръките на ByteDance към тях. Това от своя страна се превръща в почти непреодолима бариера за навлизане на потенциални конкуренти.

Други предимства на пазарната икономика също могат да се окажат възможни за възпроизвеждане в плановата икономика на Китай. Например скептиците относно положителните качества на плановата икономика посочват, че голям принос към функцията на капиталовите икономики е стимулиращата структура, възнаграждаваща иновациите, които социалистическата система не може да възпроизведе.

Плановата икономика „не насърчава иновациите, защото иновациите също са непредсказуеми“, коментира Мартин Волф, бивш икономист на Световната банка и настоящ журналист във Financial Times. "По дефиниция те не могат да се планират. Как да прогнозирате, че ще има търсене на ново нещо, което все още не съществува?", изтъква той.

И все пак това не е задължително да е така. Въпреки че Съветският съюз и неговите клонинги нямаха задоволителна стимулираща структура, нищо не пречи на социалистическата икономика да създаде такава.

Китай вече насърчава някои видове иновации. Правителството подкрепя и съхранява своите учени и изследователи и е готово да толерира известна тяхна свобода.

Вероятно, с течение на времето, структурата на стимулите, която Пекин въвежда, за да насърчи иновативните технологии и изследвания, ще се изплати.

Кризата с COVID-19 създаде една нова тенденция, която има потенциал да се развива – нарастващата роля на правителствата в икономиката.

Обстоятелствата налагат по-директна и дълбока държавна намеса в области като определянето на цените и подкрепата за иновациите.

Може да се окаже дори, че Китай ще успее по много по-ефективен начин да комбинира елементите на плановата и на пазарната икономика. По-добре, отколкото на Запад.

В бъдеще, прилагайки машинното обучение към огромния обем от данни, Пекин може да свърши много по-добра работа относно прогнозирането. В същото време обаче, като се има предвид потенциала на прогнозната мощ, комбиниран със социални и контролирани медии, става възможно да се премине от прогнозиране до влияние, а оттам до определяне на предпочитанията, без дори потребителят да осъзнава тази манипулация. В този момент икономическата ефективност заплашва да стане нещо много по-антиутопично.