Този път Фед може да не успее да избегне инфлацията

Сега, когато икономиката се сви значително поради коронавируса, Фед наля още 2,9 трилиона долара в системата след март и въз основа на законодателни гаранции на Министерството на финансите централната банка бе овластена да отпусне 4 трилиона долара директно на частните сектор при преференциални лихви. Фед също така намали лихвения процент, който плаща върху свръхрезервите, и частично отмени много капиталови изисквания, наложени от Дод-Франк. За разлика от политиката на Фед по времето на Обама, банките сега имат силен стимул да дадват назаем своите огромни свръхрезерви.

С отпускането на кредити от Фед на преференциални ставки на фона на срива в частните инвестиции, малко вероятно е банковата система да намери голямо търсене на частен кредит по време на икономическата карантина. Но по време на възстановяването, когато компаниите с изчерпан капитал отчаяно ще търсят кредит, банките ще имат както капацитета, така и стимула за увеличаване на кредитирането, което ще надуе паричното предлагане и ще създаде инфлационен натиск.

По времето на Обама Фед взе назаем парите от банките за финансиране закупуването на публичен и частен дълг, в резултат на което не настъпи парична експанзия. Следователно Модерната парична теория никога не е била тествана. Този път нищо не компенсира ликвидността на Фед или паричната експанзия, която ще настъпи, когато централната банка отпусне 4 трилиона долара на частния бизнес. През последните два месеца паричното предлагане скочи с годишен темп от 102%, а свръхрезервите на банковата система се удвоиха.

Фед със сигурност разполага с инструменти за спиране на частното кредитиране и експлозията на паричното предлагане. Той може да продава ценни книжа, да покачва лихвения процент върху свръхрезервите, да повишава изискванията за резервите и да налага отново всички правила на Дод-Франк. Въпросът е дали Фед може да предприеме тези мерки в момент, когато Министерството на финансите се опитва да продаде 3,7 трилиона долара държавни облигации, за да финансира федералния дефицит от 18% от брутния вътрешен продукт, без да осуети възстановяването. Този проблем ще бъде усложнен от факта, че Китай, Япония, Великобритания и Европейският съюз също ще заемат средства за финансиране на своите мащабни стимулиращи програми и ще се опитват да свият паричната експанзия.

Най-лошото е, че публичното кредитиране на частния бизнес може да стане постоянно. Ако Фед не успее да прекрати кредитирането си в размер на 4 трилиона долара при субсидирани лихви и да обърне паричната си експанзия без да навреди на банковата система и икономиката, ще удължи ли Конгресът ролята на централната банка за отпускане на бизнес заеми след планираната крайна дата 31 декември? Ние сме опасно близо до това да разберем дали Фед може да създаде на практика неограничено предлагане на кредит без неблагоприятни ефекти и дали кредитът може дълго да бъде насочван политически, а не от пазарните сили, без да бъдат заплашени просперитетът и свободата на Америка.