Коронавирусът ще удари тежко развиващите се страни

Отвъд това, в развиващите се страни кризата заплашва със сериозно недофинансиране на важни здравни и социални програми. Загубата на препитание за много хора може да причини сериозни дългосрочни щети за здравето и други лоши последици за работниците и техните семейства. Мнозина могат да умрат от болести, несвързани с пандемията. Образованието на много деца може да бъде трайно засегнато.

Други важни дългосрочни заплахи включват късогледите политически реакции. Може да има, както и през 30-те години на миналия век, трайно изместване от пазарната икономика и международната търговия. Саморазрушаващите се политики на заместване на вноса, следвани от много развиващи се страни след Втората световна война, имат своите корени в бедствията от тази епоха. Днес е почти конвенционална мъдрост да се осъжда глобализацията и международната интеграция на веригите за доставки. Но, както се подчертава в доклада на СБ, и двете се оказаха мощни двигатели на икономическото развитие. Не забравяйте, че станахме свидетели на изключителен спад в дела на хората в крайна бедност - от 43 на сто през 1980 г. до 10 на сто през 2015 г.

Избягването на трайни щети и постоянни грешки е от решаващо значение. Такова е и предоставянето на адекватна помощ. В скорошен апел към Г-20 се отбеляза, че кризата може да тласне 420 милиона души към крайна бедност. Освен това се добавя, че 80 на сто от децата са извън училище. Въпрос на висока морална и практическа спешност е, предвид взаимозависимостта между държавите, да се предотврати такова развитие с оглед на тежките последици, които то може да донесе със себе си.

Необходима е повече помощ. МВФ заяви, че развиващите се страни се нуждаят от 2,5 трлн. долара, което е много повече от наличните сега. По-нататъшното облекчаване на дълга е необходимост за най-бедните страни, а също и за задлъжнелите развиващи се държави. Също така е решаващо да се помогне на развиващите се страни да посрещнат предизвикателствата в областта на общественото здраве, пред които са изправени. Отвъд това има възможност за ускоряване на промяната във въглеродния модел на икономическа активност в света. Излишно е да се казва, че резултатите зависят и от избора на политика, направен от лидерите на самите развиващите се държави.

Когато бъдещите поколения погледнат назад към тази криза, дали ще я разглеждат като решаваща повратна точка и ако да, в каква посока? Ще стигнат ли до извода, че сме разбрали, че пандемията е обща криза, която се нуждае от ефективен и съвместен отговор? Или вместо това ще направят заключение, че сме позволили нашият капацитет за сътрудничество и крехкият напредък в икономическото развитие да бъдат попарени? Това ще зависи от това, което сега решаваме. Знаем какво трябва да направим: да действаме заедно.