Ще отговорят ли САЩ на технологичното предизвикателство, отправено от Китай?

Но Орвил Шел, един от водещите американски учени по въпросите на Китай, има мрачни очаквания. Той твърди, че американската политика на ангажираност спрямо Китай, продължила почти 50 години при осем републикански и демократически президентски администрации, е мъртва. Най-доброто, на което може да се надяваме, пише той, е САЩ и Китай да останат в подножието на нова студена война, а не да изкачат върха й.

Според Шел ангажиментът на САЩ се основаваше на две предположения, които не издържаха теста на времето. Първо, Вашингтон беше убеден, че увеличеният просперитет и по-голямото взаимодействие със света ще доведат до демократизация на Китай. По-късно се вярваше, че интернет ще ускори допълнително социалната свобода в азиатската страна. През 2000 г. тогавашният президент Бил Клинтън посочи, че опитите на Китай да контролира интернет ще бъдат несполучливи.

Светът днес изглежда различно. Китай се превърна във втората по големина икономика, без това да отслаби властта на Комунистическата партия. Великата кибер стена на Китай блокира достъпа до глобалния интернет, като същевременно не пречеше на Пекин да навлиза в кибер пространствата на другите. Наскоро Twitter заличи 23 750 акаунта, за които твърди, че са част от координирана пропагандна кампания, ръководена от Китай. "Намираме сме в съревнование, което не е задължително да включва двустранен огън, за да е опасно за нас", предупреди неотдавна бившият американски генерал Стенли МакКристъл.

Робърт Аткинсън, президент на Фондацията за информационни технологии и иновации, базиран във Вашингтон аналитичен център, твърди, че Китай вече е изпреварил САЩ в някои авангардни индустрии и инвестира много за постигане на технологично надмощие. „Китай става технологично по-мощен и с лекота може да надмине САЩ, ако не действаме“, изтъква той.

За да отговорят на това предизвикателство, според Аткинсън, САЩ трябва спешно да разработят национална индустриална стратегия. Широко разпространеното убеждение, че свободните пазари, правата на собственост и предприемаческият дух ще бъдат достатъчни, за да гарантират успех, е „анахронично и наивно“.

В разгара на Студената война, през 1963 г., правителството на САЩ похарчи повече за научноизследователска и развойна дейност, отколкото публичния и частния сектор на останалата част от света, посочва Аткинсън. Днес Америка харчи по-малко в тази област като дял от брутния вътрешен продукт, отколкото през 1955 г.

Иронията е, че китайските лидери може би са научили повече от историята на Америка и нейната победа в първата студена война, отколкото политическата класа в САЩ. Технологичните иновации са въпрос на национална сигурност.