Америка трябва да приеме Китай насериозно

Можем ли да направим на комунистическата партия на Китай комплимента, че мисли това, което казва и знае какво иска? Това може да е ключът към разбирането на стратегическите амбиции на Пекин през следващите десетилетия, пише Хал Брандс за Bloomberg. 

За да стигнете до това заключение, не са необходими неимоверни способности. Самите висши китайски служители и членовете на външнополитическата общност на страната стават все по-категорични в това.

Президентът Си Дзинпин повече от намекна за тази цел в своето крайъгълно обръщение пред 19-ия конгрес на партията през октомври 2017 г. Тази реч представлява едно от най-авторитетните изявления за политиката и целите на партията. Тя отразява разбирането на Си за това какво е постигнал Китай по време на комунистическото управление и как трябва да напредне в бъдеще.

Си заяви, че Китай „е надигнал глава, забогатял е и става силен“ и че сега „проправя пътя за други развиващи се държави“ и предлага „китайска мъдрост и китайски подход за решаване на проблемите, пред които е изправено човечеството“. До 2049 г., обеща Си, Китай ще „стане световен лидер по отношение на съвкупната национална сила и международното влияние“ и ще изгради „стабилен международен ред“, в който „националното обновление на Китай“ може да бъде напълно постигнато.

Това беше изказване на лидер, който вижда, че страната му не просто участва в глобалните дела, но определя условията. То свидетелства за две основни теми във външнополитическия дискурс на Китай.

Първата е дълбоко скептичният поглед към съществуващата международна система. Китайските лидери признават, че глобалният търговски режим е необходим за икономическия и военния възход на страната. Но когато разглеждат основните характеристики на света, които Вашингтон и неговите съюзници създадоха, те виждат най-вече заплахи.

Според тях американските съюзи не пазят мира и стабилността. Те възпрепятстват потенциала на Китай и пречат на азиатските държави да отдадат дължимото на Пекин. Погледнато през този обектив, насърчаването на демокрацията и правата на човека не е нито морално, нито добро, а пропаганда, подкрепяща опасна доктрина, която заплашва да делегитимира комунистическото правителство и да активизира вътрешните му врагове. Международните институции, ръководени от САЩ, се явяват като инструменти за налагане волята на Америка над по-слабите държави. Комунистическата партия признава, че либералният международен ред донесе ползи, пише Нейдидж Роулънд, старши сътрудник в Националното бюро за азиатски изследвания, но „партията ненавижда и се страхува от принципите, на които този ред се основава.

Втората тема е, че международният ред трябва да се промени - не с малко, а с много - за да стане Китай напълно проспериращ и сигурен. Китайските лидери, разбираемо, бяха донякъде неясни при описанието на света, който искат, но очертанията стават по-лесни за различаване.