Фед е основателно предпазлив за контрола над кривата на доходността

Може би най-интересният момент, споменат в протокола от последната среща на Фед, е нежеланието да се създаде ситуация, при която използването на цел за кривата на доходността може да означава, че целите на паричната политика „влизат в противоречие с тези за управление на публичния дълг, което може да представлява риск за независимостта на централна банка". Ситуацията на правителство, заемащо масирано, с увереността, че Фед ще се притече на помощ, за да предотврати доходността по 5-годишните ДЦК да премине, да речем, 0,4 на сто, може да се разглежда като прекалено комфортна институционална връзка.

Огромният пандемичен отговор от страна на Фед вече предизвика опасения за дългосрочната финансова стабилност и относно това дали неограничена програма за закупуване на държавен дълг ще насърчи Вашингтон да поддържа високи нива на разходите през следващите години. На валутния пазар също някои смятат, че щатският долар е изправен пред рязък спад в стойността си, произтичащ от нарастващия бюджетен дефицит, финансиран с количествено облекчаване.

От своя страна това би могло да ограничи привлекателността на американските активи за чуждестранните инвеститори. Хеджирането на валутния риск означава свиване на възвръщаемостта, а в свят с ниска доходност това е от значение. Друго съображение е, че ограниченията върху доходността в САЩ могат да тласнат местните инвеститори към чужбина.

Засега глобалната среда на твърди цени на държавните облигации спомага за ограничаване доходността на дългосрочните щатки ДЦК без да се налага конкретна цел от Фед. Важното е, че инфлационните очаквания остават потиснати, предвид вероятността икономиките да останат под потенциала си за няколко години заради пандемията. Доходността по 10-одишните американски ДЦК остава около 0,7% въпреки втория пореден месец на по-силни доклади за заетостта в САЩ.

Не е трудно да си представим подновен натиск към понижаване на доходността по ДЦК. Катализаторът може да бъде още едно потъване на американската икономика или настъпването на вълна от корпоративни фалити. Джеймс Булард от клона на Федералния резерв в Сейнт Луис заяви пред FT неотдавна, че голям ръст на бизнес фалитите, свързани с коронавируса, все още може да предизвика финансова криза.

Уилиъм О’Донъл от Citi казва, че не смята, че въпросът с контрола над кривата на доходността ще влезе в дневния ред на Фед, освен ако цените на облигациите не спаднат рязко спрямо сегашните нива.

За Фед мащабните покупки на активи и леко отслабващият щатски долар засега изглеждат достатъчни за овладяване на вътрешния дефлационен натиск, което е половината от мандата на централната банка. Предприемането на нови политики би предизвикало нов икономически шок, който повечето инвеститори трябва да се надяват да не се случи.