Фед е основателно предпазлив за контрола над кривата на доходността

Федералният резерв следва бясно темпо в подкрепата си за икономиката на САЩ и глобалната финансова система. Ами ако трябва да направи повече, пита се на страниците на Financial Times Майкъл Макензи?

Регулаторите изтръпват при идеята за отрицателни лихви. По-силният контрол върху пазара на държавни облигации в САЩ обаче е една от възможните опции.

Ограничаването на доходността на държавните ценни книжа (ДЦК), известно още като контрол върху кривата на доходност, би повторило политика, която Фед използва за последно по време и след Втората световна война. До известна степен пазарът вече се държи така, сякаш тя е предприета. Доходността по 5-годишните ДЦК се стабилизира под 0,4% след края на март, отразявайки пазарните очаквания, че ако Федералният резерв приложи контрола над кривата на доходността, той ще се насочи към краткосрочните падежи. Такъв подход вече бе предприет в отговор на кризата от Австралийската централна банка.

Днешният статичен пазар на облигации обаче купува известно време на ръководителите на Фед, като изглежда, че те го използват добре. Протоколът от заседанието през юни показва, че почти всички участници „имат много въпроси относно разходите и ползите“ от такава политика.

Една потенциална полза е очевидна: това би осигурило на Фед начин за поддържане на  разхлабени финансови условия дори в среда, в която инвеститорите започнаха да предвиждат по-строга парична политика. Ясно е, че в централната банка са загрижени, че инвеститорите на облигации биха могли да повишат доходността, увеличавайки разходите по заемите и осуетявайки възстановяване на икономиката.

Но тук започват проблемите. От една страна контролът върху кривата на доходността ще изпрати сигнал, че мерките за спешна подкрепа на Фед са страшно трудни за обръщане. Централната банка може да иска да свие баланса си, „след като светът се нормализира“, казва Стивън Блиц от TS Lombard. „Tе могат да си пожелаят всичко, но всъщност няма изход особено ако фискалната политика се активизира през 2021 г., както се очаква“.

Фед е прав да обмисля сериозно този и други потенциални негативни странични ефекти. Едно от основните притеснения е, че ограничаването на доходността - подход, приет от Япония през 2016 г. по отношение на 10-годишните ДЦК - може всъщност да не сработи за стимулиране на инфлацията. Скорошен анализ на клона на Фед в Ню Йорк отбеляза смесените резултати, които постигна Японската централна банка. Политиката й не е била успешна „на инфлационния фронт, поне досега“, заключава изследването.