Как да инвестираме, след като сигурните активи вече не са такива?

Преди коронавирусната криза държавните облигации на САЩ бяха възприемани от инвеститорите като един от най-добрите инструменти за хеджиране срещу пазарните разпродажби. Тъй като свързаната с вируса паника понижи по-рисковите активи през март, инвеститорите откриха по трудния начин, че не може винаги да се разчита на този хедж, пише за Financial Times Софи Хюн, стратег в Societe Generale CIB.

Сривът в ликвидността - способността да се купуват и продават активи лесно - в разгара на сътресенията принуди много инвеститори да разтоварят част от скъпоценните си инвестиции, за да посрещнат загубите. Щатските държавни ценни книжа (ДЦК) не бяха имунизирани. Противно на традицията, в няколко трескави периоди на търговия те поевтиняха, въпреки че акциите потъваха, което предизвика тревога сред фонд мениджърите по целия свят.

Спадът в цената на държавните облигации за радост се оказа кратък, така че може да се каже, че в крайна сметка те изпълниха традиционната си роля в портфейлите. Но докато се опитваме да си представим живота след Covid-19, ние сме принудени да преразгледаме схващането, че ДЦК винаги ще играят ролята на убежище във времена на стрес.

Първо, заслужава да се проучи въздействието на вълните от изкупуване на облигации от централните банки върху портфейлите с много активи. Основанието за такова портфолио е да се постигне диверсификация: инвестиране в активи с различни характеристики за балансиране на общия риск. Голяма част от тези усилия зависят от предположението, че цените на акциите и облигациите са в обратна връзка. С други думи, когато акциите се разпродават, облигационната страна на портфейла трябва да поскъпне, компенсирайки част от загубите.

От 1990 г. насам портфейл в съотношение 60 на сто акции и 40 на сто държавни облигации, ребалансиран на тримесечие, е имал коефициент на Шарп - мярка за възвръщаемост на единица риска - 1,02, с максимален спад от 23 на сто.

Но от 2010 г. насам, в епоха, доминирана от така наречените програми за количествено облекчаване (QE), това съотношение се увеличава до 1,34, като максималният спад е едва 6 на сто. По някакъв начин постоянният спад на доходността на облигациите (ръст на цената им), подсилен от количествените облекчения, позволи на класическия портфейл 60/40 да се представи добре. Но както се казва, миналото представяне не е гаранция за бъдещи резултати. По-специално, ползите от диверсификацията сега изглеждат по-малко ясни.

Около 13 трлн. долара държавен дълг и корпоративен такъв от инвестиционен клас сега се търгува при отрицателна доходност, което означава, че купувачите приемат номинална загуба, ако държат до падеж. Това касае около една пета от тези облигации. Търсенето на доходност, донякъде иронично, противодейства на всеки опит за доближаване на доходността до историческите норми, а средата на все по-ниски лихви наду оценките на акциите до крайност.