Намаляващите лихви са опасност за инвеститорите

Covid-19 ни доведе до исторически повратен момент на финансовите пазари. Основна инвестиционна стратегия, която защитаваше институционалните и дребните инвеститорите в продължение на десетилетия - балансиране на риска от акциите чрез държане на висококачествени държавни облигации - най-накрая се изчерпа. Когато Фед намали краткосрочните ставки до нула в отговор на пандемията, бе сложена последната сламка, пише за Financial Times Пол Бритън, основател и главен изпълнителен директор на Capstone Investment Advisors в Ню Йорк.

Последиците от тази промяна са огромни. От една страна, милиони инвеститори на дребно останаха до голяма степен беззащитни, след като им липсват изпитани средства за диверсификация на неизбежния риск от държане на акции. По подобен начин, сложната и изключително успешна хедж фонд стратегия, известна като Паритет на риска, е изправена пред екзистенциално предизвикателство: без реално положителна доходност на държавните облигации, тя бе поставена в трудна среда, в която е малко вероятно да просперира.

Много инвеститори трябва да притежават акции поради способността им да осигурят дългосрочен растеж на капитала над темпа на инфлация. Един стандартен начин да се намали прословутата волатилност на портфейл от акции бе да се балансира 60-процентов дял на акциите с 40 процента експозиция към държавните облигации - класическата парадигма при изграждането на портфейл. През последните 20 години тя функционираше, тъй като акциите и държавните облигации бяха надеждно негативно корелирани: облигациите поскъпваха, когато пазарите на акции спадаха, поддържайки цялостния портфейл стабилен.

Всъщност портфейлът 60/40 беше още по-добър. Държавните облигации действаха като застрахователна полица, като помагаха за ограничаване на загубите от акциите, но това беше застраховка, която правителството ви плащаше да притежавате. Купоните по вашите облигации осигуряваха съществен източник на възвръщаемост, в допълнение към защитата, която получавахте чрез диверсифициране риска на акциите.

Сега тази двойна полза се превърна в двойна опасност. Тъй като основните централни банки понижиха лихвените проценти до нула през последното десетилетие, доходният компонент от възвръщаемостта на портфейл от държавни облигации се изпари. Това оставя капиталовата печалба като единствен източник на бъдеща възвръщаемост. Но пространството за покачване на цените може да се каже, че също почти изчезна.

В годината до април 2020 г. индексът на Barclays за общата възвръщаемост на щатските ДЦК нарасна с близо 9 на сто, след като доходността по 10-годишните книжа спадна от 1,92% до 0,64%. Това донесе положителна възвръщаемост, която частично компенсира загубите от спадащи пазари на акции. Но ако ни предстои нова криза, тогава американските държавни облигации просто не могат да спечелят достатъчно, за да компенсира загубите от акциите. Защо? Тъй като доходността по 10-годишните ДЦК е по-малко от 0,9% (малко пространство за поскъпване на книжата - бел. прев.), а Федералният резерв и Министерството на финансите ясно дадоха да се разбере, че не са склонни да видят отрицателни лихвени проценти.

Ето защо институционалните и дребните инвеститори сега са на кръстопът. За инвеститорите, които притежават класическото портфолио 60/40, това е катастрофа. Те загубиха надежден източник на възвръщаемост и стратегията им за диверсификация е нарушена.

Представете си, че сега откривате първата си пенсионна сметка, за да започнете да спестявате за бъдещето си. Традиционната смес 60/40 не би ви донесла диверсификацията или възвръщаемостта, която носеше исторически, което ви тласка към портфолио, драстично ориентирано към акциите.

През последните три десетилетия типичният портфейл 60/40 носеше близо 10% върху акциите и малко под 6% от облигациите, като средната възвръщаемост бе около 8% годишно. Но при облигации с почти нулева доходност, инвеститорите ще се нуждаят от много по-висока възвръщаемост от акциите, за да поддържат това ниво: всъщност около 13,3% годишно. Това неизбежно ще насърчи поемането на по-голям риск с потенциал за по-големи загуби.

Защитаването на подобен портфейл без балансиране на риска е нечестно и безотговорно. Това ще направи спестяващите за пенсия напълно разчитащи на продължаващото повишаване на акциите и сериозно изложени на спадове.

Търсейки нови източници на стабилност за балансираните портфейли, портфолио мениджърите ще трябва да обмислят алтернативи на облигациите, включително кеш, злато, криптовалути и изрични стратегии за волатилност - като пут опции, хеджиращи акциите - с които те може да са по-малко познати. Всеки избор има своите плюсове и минуси, но ключовият момент е, че след като диверсифициращата сила на облигациите изчезна, вече няма естествен такъв.

Това неминуемо означава, че в бъдеще трябва да очакваме по-ниска възвръщаемост от балансираните портфейли, тъй като „безплатната застраховка“ чрез облигационния пазар вече не е налична. Плащането за защита никога не е привлекателна перспектива, но сега, когато инвеститорите са опасно изложени на риска от акциите, това е нещо, което те и техните съветници трябва поне да обмислят.