Коронавирусът подчертава неизползвания потенциал на еврото

За лидерите от еврозоната кризата с Covid-19 даде нов тласък на аргумента, че единната валута заслужава по-голяма международна роля, пише за Financial Times Фабио Панета, член на борда на ЕЦБ. 

Доминиращата роля на долара в глобалната търговия помогна да се предпази икономиката на САЩ от повишение на валутния курс, което обикновено носи статутът на валутата като сигурно убежище. А американските компании се радват на стабилността, която идва от възможността да извършват международни транзакции в собствената си валута.

Като втора валута в света, еврото би трябвало да осигурява предимства, сравними с тези на долара. Данните на Европейската централна банка показват, че степента на използване на еврото в международен план е 19 на сто. Това е много по-ниско от долара, при който този дял е около 50%.

Глобалният потенциал на еврото обаче не е достигнат напълно, а ползите от единната валута са разпределени неравномерно между членовете на еврозоната.

През последното десетилетие международната употреба на валутата е в застой и не всички страни от еврозоната се възползваха от „привилегията“ на по-ниските разходи по заеми на световните капиталови пазари, особено във времена на повишено избягване на риска.

Защо? Основните съставки за постигане на статут на международна валута са широките и дълбоки финансови пазари; твърдо вкоренените очаквания за ценова стабилност и икономическа устойчивост; силната фискална позиция; и готовността да се гарантира ликвидността в моменти на стрес. Еврозоната обаче се характеризира с пазарно сегментиране и ограничено предлагане на сигурни активи.

В резултат на това, когато настъпят шокове, тяхното въздействие се усеща асиметрично. Ползите от международната роля на еврото са концентрирани към няколкото държави, които издават това, което инвеститорите смятат за безопасни активи. Това изостря уязвимостите, причинени от липсата на фискална интеграция в еврозоната и намалява глобалната репутация на единната валута.

По този начин подобни кризи служат като лакмус за състоянието на глобалната валута: валутите, които не осигуряват сигурност и ликвидност, западат.

Международната роля на еврото ще нарасне само ако успеем да споделим по-добре привилегията му. Необходими са два регулаторни отговора.