Суаповите линии на Фед затвърждават хегемонията на долара

Когато миналата седмица председателят на Федералния резерв на САЩ Джей Пауъл беше разпитван в Конгреса, фокусът беше върху това как централната банка е помогнала на американските компании и потребители по време на пандемията. Сенаторите също трябваше да попитат какво е направил Фед напоследък, за да помогне на доларовите пазари извън САЩ, пише Джилиън Тет за Financial Times. 

Това беше голям пропуск. Когато бъдещите финансови историци изучават шока от Covid-19, те ще стигнат до заключението, че намесата на Фед на външните доларови пазари чрез суапови сделки с други централни банки е била една от най-важните му стъпки. Действията на Фед не само успокоиха пазарите, но и затвърдиха хегемонията на глобалната финансова система, основана на долара, за години напред.

За да разберем всичко това, е необходима малко история. Концепцията за суапове между централни банки, при която две институции обменят валути, не е нова. Подобно сътрудничество е имало „дълга история в периода 1962-1998 г.“, според публикация на Банката за международни разплащания. Но използването на суапове избледнява в началото на 21 век, тъй като Фед се фокусира върху вътрешните пазарите и американската икономика.

Това се промени рязко по време на кризата през 2008 г. Историкът Адъм Тюз отбелязва, че регулаторите внезапно са разбрали, че финансовите компании извън САЩ, особено в еврозоната, са натрупали огромни, небалансирани експозиции в долари. Те дължаха долари на инвеститорите, но не бяха в състояние да получат достатъчно от зелената валута на пазарите, предизвиквайки паника.

Европейската централна банка не можа да помогне, тъй като нямаше голям запас от американската валута. Така Фед създаде суап линии, които позволиха на ЕЦБ и централните банки в четири други страни - Швейцария, Великобритания, Япония и Канада - да доставят долари на местните пазари. „Фед ефективно превърна другите централни банки в свои клонове, за да разшири обхвата си на външния доларов сегмент“, пишат икономистите Щефен Мюрау, Джо Рини и Армин Хаас.

След кризата нямаше широка публична дискусия за това дали Федералния резерв трябва да остави тези „спешни“ мерки в сила, както и относно жизненоважния въпрос за отговорността на Фед към чуждите доларови пазари. Шокът от Covid-19 неочаквано изясни това.