Суаповите линии на Фед затвърждават хегемонията на долара

В средата на март паниката отново избухна на офшорните доларови пазари. Федералният резерв отговори и дори удвои усилията си. Първо, той активира отново суап сделките с петте основни централни банки. След това добави още девет играча, включително Мексико и Бразилия. И накрая, Фед предложи нов механизъм за „обратно изкупуване“, позволяващ на субекти извън 14-членния клуб да заменят активи като американски държавни облигации за долари.

Тази разширена предпазна мрежа не е всеобхватна. Развиващите се пазари без големи вложения в американски държавни ценни книжа, като Турция, са пренебрегнати. А и използването на репо програмата е скъпо, така че малцина се възползваха. Но 10 от 14-те членове на суап клуба усвоиха 446 млрд. долара към момента. Освен това „програмата беше изключително успешна“ за успокояването на пазарите, казва Золтан Позар, анализатор от Credit Suisse. В средата на март европейските и японските заематели трябваше да плащат допълнително съответно 2 и 2,5 процентни пункта лихва за да заемат в долари. До края на април разликата беше едва съответно 0,3 и 0,5 пункта.

Това е добра новина за финансовите играчи извън САЩ. Тя също така е придружена от нов и поразителен географски обрат.

От 2008 г. насам основните дисбаланси на офшорните доларови пазари се изместиха от еврозоната към Япония, тъй като японските спестители, банки и животозастрахователни компании се бяха впуснали на доларовите пазари в преследване на по-висока доходност. По този начин земеделската банка Norinchukin се превърна в най-големият притежател на обезпечени доларови заеми в света. По-малките банки, като Shizuoka, също се включиха. Междувременно Позар казва, че „нуждите на японските животозастрахователи от щатски долари на валутния суапов пазар надхвърлят 1 трлн.".

Преди пандемията тези дисбаланси бяха започнали да тревожат някои японски регулатори. Намесата на Федералния резерв успокои страховете. Към момента Японската централна банка е получила 224 милиарда долара от Фед, което е много повече от ЕЦБ (143 млрд.), като вероятно ги е прехвърлила към гладни за долари японски субекти. С прости думи, вече е разпъната предпазна мрежа.

Ще бъде ли запазена тя след Covid-19? Почти сигурно. Представители на Фед и Министерството на финансите на САЩ все повече вярват, че предотвратяването на излишни драми на офшорните доларови пазари е необходимо, за да се избегнат шокове на вътрешните пазари и на толкова важния сектор на държавните облигации.

Наречете това нова проява на американския интерес или просто неизбежна последица от финансовата глобализация. Така или иначе, решаващият момент е следният: макар глобалното лидерство на САЩ да се препъва в много области, това не може да се каже за подкрепата на Фед за хегемонията на долара. Това може да затвърди използването на долара след шока от Covid-19, дори на страни като Китай да не им се нрави.