Вървим ли към пост-доларов свят?

Неограничената глобализация приключи. Това не е противоречиво твърдение в този момент по очевидни причини - от свиването на сложните международни вериги за доставки след Covid-19 до отделянето между САЩ и Китай. Трудно е да си представим възстановяване на неолибералния начин на мислене от 90-те години, дори ако Джо Байдън спечели президентските избори в САЩ, или ако ЕС изпита момент на подновено сближаване в отговор на пандемията, пише Рана Форухар за Financial Times.

По-вероятно е светът да стане триполюсен - или поне двуполюсен - с повече регионализация в търговията, миграцията и дори движението на капитали в бъдеще. Има различни причини за това, някои смущаващи (нарастващ национализъм), а други благоприятни (желание за по-устойчиви и обхватни местни икономики).

Това поставя въпрос, който се смята за спорен - влизаме ли в пост-доларов свят? Въпросът може да изглежда несериозен, като се има предвид, че повече от 60 на сто от световните валутни резерви са в долари, а и зелената валута се използва в по-голямата част от глобалната търговия. Неотдавнашната подкрепа на Федералния резерв за доларовите пазари извън САЩ, като отговор на коронавирусната криза, даде допълнителен тласък на глобалната доминация на долара.

В резултат на това много хора биха повторили мантрата, че в тази област, както и в толкова много други, „не можете да се борите с Фед“. Доминирането на американската банкова система и доларовата ликвидност, и двете от които са гарантирани от щатската централна банка, ще дадат на американския долар безспорно превъзходство в глобалната финансова система и капиталовите пазари за неопределено време.

Други твърдят, че „не можете да замените нещо с нищо“. Те имат предвид, че макар Китай, Русия и други развиващи се пазари (както и някои богати държави като Германия) да искат да се отдалечат от господството на долара, те нямат реални алтернативи. Това желание е особено остро в свят на все по-честа употреба на финансите като оръжие. Помислете за последните действия на Пекин и Вашингтон, които един друг си ограничават участието на частния сектор в капиталовите пазари. Но еврото, което представлява около 20 на сто от световните резерви, не може да се сравни с долара по отношение на ликвидността, а и все още има големи въпроси за бъдещето на еврозоната. Пазарът на злато е твърде затегнат, което се доказва от факта, че вече е практически невъзможно да се закупи физически металът.

Да погледнем икономическата статистика и политиката. Показателно е, че Китай напоследък е голям купувач на злато, като хедж срещу доларовите му вложения. Пекин също така тества своя собствена дигитална валута, eлектронен юан, превръщайки се в първата държава, която въвежда криптовалута, поддържана от централната банка. Може да си представим, че тя лесно би била разгърната в рамките на китайската инициатива „Един пояс, един път”, като привлекателна алтернатива за страните и бизнесите, които искат да търгуват помежду си без да се налага да използват долари за хеджиране на валутния риск.